— Винаги съм намирал странна ирония в тези думи — каза Фийлдинг, — изречени от човек, неспособен да се усъмни в собствената си правота, та дори това да е във вреда на страната му.
Продължавайки да го гледа в очите, Янсън протегна ръката си, с която държеше оръжието, отмести пръста си от спусъка, сложи пистолета върху дланта си и го подаде на Ангъс.
— Ако смяташ да ме застреляш, използвай моя. Затворът на твоя е скапан и може да ти гръмне в ръцете.
Ръцете на Фийлдинг затрепериха още по-силно. Мълчанието му беше непоносимо.
— Вземи го — настоя Янсън.
Ректорът на „Тринити“ беше пребледнял като платно, разкъсан между почитта си към благодетеля и привързаността си към своя любим ученик. Янсън го забелязваше много ясно от набръчканото лице на стария човек.
— Нека Господ си смили над душата ти — каза накрая Фийлдинг и свали оръжието.
Думите му бяха нещо средно между благословия и проклятие.
Четирима мъже и една жена седяха около масата в „Меридиън Сентър“. Секретарките им ги бяха оставили сами поради най-различни извънслужебни ангажименти: час при фризьора, детски рецитал на пиано, отдавна отлагано посещение при зъболекаря. Внимателно вглеждане в бележниците и календарите само можеше да разкрие, че и най-високопоставените служители от изпълнителния клон и техните сътрудници имат куп банални и досадни задължения от семеен и личен характер, които не могат да избягнат. Кризата се бе задълбочила от невидимите пропуски вследствие на свръхнатоварения им живот. Нямаше друго обяснение. Програмата „Мобиъс“ бе променила света. Ако я откриеха хора със зли намерения, можеха да разрушат света.
— Не бива да очакваме най-лошия сценарий — каза съветничката по националната сигурност, безупречно елегантна чернокожа жена с кръгло лице и огромни, изучаващи очи.
Това бе първото заседание, в което Шарлот Ейнсли участваше, откакто започна кризата, но заместник-директорът на Съвета за национална сигурност Санфорд Хилдрет я бе държал през всичкото време в течение.
— Преди седмица щях да твърдя същото — обади се инженерът на системата Кацуо Ониши.
В официалните кръгове на бюрокрацията във Вашингтон хора като шефа на Съвета за национална сигурност стояха много нива по-високо от компютърните фурии на ЦРУ. Но свърхсекретният характер на програмата „Мобиъс“, съчетан със сегашната криза, бе станал причина да се създаде ограничена, изкуствена демокрация, демокрацията на спасителната лодка. В момента мненията на високопоставените служители не тежаха повече от мненията на всички останали. Въпросът опираше до убеждаването.
— В каква паяжина се оплетохме… — започна Санфорд Хилдрет от СНС.
— Пощади ни — прекъсна го Дъглас Олбрайт, директорът на военното разузнаване ДИА, опирайки месестите си ръце върху масата. — Какво знаем? Какво сме чули до този момент?
— Че е изчезнал — отговори човекът от СНС, разтривайки слепоочията си с палеца и показалеца. — Беше ни в ръцете и го изпуснахме.
— Не е възможно — каза намръщено представителят на ДИА.
— Не познаваш Янсън — каза Дерек Колинс, заместник държавен секретар и директор на Консулски операции.
— Моли се на Господа, Дерек — намеси се Олбрайт. — Той е шибан голем. Знаеш ли какво е това? Баба ми разказваше за тях. Нещо като фигурка от глина със зъл дух, която се превръща в чудовище. А ла Франкенщайн.
— Голем? — повтори Колинс. — Любопитно. Имаме си работа с голем, но всички знаем, че този голем не е Янсън.
Възцари се гробна тишина.
— Моите уважения — обади се Санди Хилдрет, — но аз мисля, че трябва да се върнем към същината. Програмата застрашена ли е от демаскиране? Янсън ли ще стане причината за това демаскиране?
— Историята се повтаря — каза съветничката по националната сигурност. — Мислим си, че държим нещата в ръцете си, и в следващия миг се издънваме. — Кафявите й очи обходиха лицата на присъстващите в стаята. — Да не би нещо да ни се изплъзва? Да прегледаме още веднъж досието му — обърна се тя към заместник държавния секретар. — Основните неща.
— Пол Ели Янсън — започна Колинс, чиито очи бяха прикрити зад тъмни пластмасови очила. — Отраснал в Норфолк, Кънетикът, завършил училището в Кент. Майка му е родена като Ана Клима — емигрирала от някогашна Чехословакия. Била е преводачка в родината си и се сближила с писателите дисиденти. Посетила своя братовчедка в Ню Хейвън и повече не се върнала в страната си. Писала стихове на чешки и на английски. Някои са поместени в „Ню Йоркър“. Алек Янсън работил като вицепрезидент на застрахователната компания „Долки“, преди да умре. През 1969 година Пол напуска университета в Мичиган точно преди да се дипломира и постъпва във флота. Оказва се, че има талант за бойни изкуства. Преместват го в „тюлените“, най-младият боец, когото някога са приемали за обучение при „тюлените“. Говорим за шеметен напредък.