— Чакай малко — прекъсна го човекът от ДИА. — Едно стайно цвете като него каква работа има при „мръсната дузина“? Психологическо несъответствие.
— Целият му живот е „психологическо несъответствие“ — отвърна Дерек Колинс. — Наистина ли искате да прегледате докладите с психологическия му профил? Може би се е бунтувал срещу баща си? Двамата не са били много близки. Може да е чул прекалено много истории за чешкия си чичо, герой от съпротивата, партизанин, който трепел нацистите из долините и горите на Шумава. Таткото също не е бил ангелче. През Втората световна война старият Алек също е служил във флота, истински морски лъв, преди да се заеме с бизнес. Да кажем, че Пол е наследил неговите гени. Освен това нали знаете какво казват за битката при Ватерло — че е спечелена на игрището в Итън. Или това също е „психологическо несъответствие“, а, Дъг?
Аналитикът от ДИА се зачерви.
— Опитвам се да разбера това-онова за човек, който се е измъкнал от цял екип агенти на ЦРУ като с шапка невидимка.
— Разполагахме с твърде малко време. Цялата операция трябваше да се подготви за нула време. Момчетата имаха няколко минути да се съберат — каза Клейтън Окърли от оперативната дирекция на ЦРУ. — При дадените обстоятелства съм убеден, че са направили най-доброто, което са могли.
— Сега не е време за взаимни обвинения — прекъсна ги Шарлот Ейнсли със строг, поучителен поглед. — Продължавай, Дерек. Все още не съм наясно с цялата картина.
— Служил е при „тюлените“. Четвърти взвод, още при първата си операция е бил награден с кръст на флота — каза заместник държавият секретар.
Погледът му се спря на пожълтял лист в досието и той им го показа.
Доклад от отдела за обучение
20 ноември 1970 година
Младши лейтенант Янсън се справя забележително добре в отделение А-8 на специалните сили „Тюлени“. Отличната му преценка, тактически познания, изобретателност и въображение му позволяват да планира операции за бързи удари срещу вражески части, бунтовници и съоръжения с минимални загуби. Младши лейтенант Янсън демонстрира изключителни способности да се приспособява и да реагира при бързо променящи се обстоятелства, без да се влияе от несгодите при полеви условия на живот. Като офицер той показва и вродени лидерски умения: той не изисква да го уважават, а предизвиква уважение.
Лейтенант Харолд Бренди, офицер по атестациите.
Младши лейтенант Янсън демонстрира потенциал от най-висок калибър: полевите му умения и способността му да импровизира при променливи условия са повече от забележителни. Лично ще следя пълният му потенциал да бъде използван рационално.
Командващ офицер.
— Има десетки такива. Участва в бойна операция след операция, без прекъсване. След това изпада в голяма дупка. Не може да се пренастрои като военнопленник. Заловен е през пролетта на 1971 година от бойци на Виетконг. Държали са го осемнайсет месеца при ужасни условия.
— Би ли уточнил? — попита Шарлот Ейнсли.
— Измъчван многократно. Подложен на глад. Част от времето са го държали в клетка, не килия, а клетка като за птици, висока метър и петдесет и широка около осемдесет сантиметра. Когато го открихме, тежеше петдесет килограма. Толкова отслабнал, че дори оковите му паднали от краката един ден. Правил е три опита да избяга. Последния път успява.
— Подобно отношение нормална практика ли е?
— Не — отговори заместник държавният секретар. — Но и подобна упоритост в опитите за бягство е нетипична. Те са знаели, че е от контраразузнаването и са го подлагали на изтощителни разпити. Отказали са се в крайна сметка, тъй като не успели да го пречупят. Извадил е голям късмет, че е оживял. Невероятен късмет.
— Едва ли е късмет това, че са го пленили — каза съветничката по национална сигурност.
— Е, тук нещата се усложняват. Янсън смята, че му е бил скроен номер. Че на Виетконг е била предоставена информация за него и умишлено е бил изпратен да попадне в засада.
— Предаден? От кого? — попита Ейнсли, повишавайки глас.
— От неговия командир.
— Чието мнение за любимото му протеже, изглежда, междувременно е охладняло.
Тя пое последната страница от досието, озаглавена ДОКЛАД ЗА ФИЗИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА НА ОФИЦЕРА, и я прочете на глас:
Макар професионалните качества на лейтенант Янсън да остават впечатляващи, започна да проявява известни отклонения в командирската си практика: и в тренировъчния процес, и по време на служба той не изисква от подчинените си същото ниво на компетентност като своето и подминава очевидните им пропуски. Изглежда по-загрижен за живота на своите подчинени, отколкото за способността им да изпълняват мисиите си. Лоялността му към тях излиза извън рамките на военните задачи, поставени от командващите офицери.