— Така е — каза Колинс. — Но те не знаят какво става.
— Да не мислиш, че ние знаем?
— Добре, ще се съглася с вас — каза Колинс, с което бе сложен край на споровете. — Планът предвижда да изпратим екип от снайперисти. Само те могат да свършат работата, при това дискретно. Никой не може да им се опре. — Сивите му очи примигнаха зад очилата, докато си припомняше, че досега не бяха пропускали целта си. След това добави тихо: — Никой не е успял.
— Значи, заповедта за елиминиране влиза в сила?
— В момента им е наредено да го издирят, да го наблюдават и да чакат следващата заповед.
— Уведомете ги — каза тя. — Това е колективно решение. Господин Янсън не може да бъде озаптен. Зелена светлина за елиминиране. Сега.
— Не споря, но искам да ви обърна внимание, че рисковете са големи — продължи да упорства заместник държавният секретар.
— Само не ми разправяй за рискове — каза аналитикът от ДИА. — Ти си създателят на тези рискове.
— Всички сме в голям стрес — опита се да успокои топката Хилдрет.
Аналитикът от ДИА хвърли още един съкрушителен поглед към заместник държавния секретар Дерек Колинс.
— Ти го направи — каза Олбрайт. — За всички ни ще е най-добре да го унищожиш.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тротоарите на лондонската улица „Джърмин“ гъмжаха от хора, които нямаха време, и такива, които се чудеха как да убият времето. Помощник-мениджър от банка „Натуест“ препускаше с максималната скорост, която позволяваше постът му, закъснявайки за обяд с новоназначения вицепрезидент на международен доверителен тръст. Съзнаваше, че направи грешка, като отговори на последното телефонно позвъняване. Ако закъснееше, щеше да се прости с работата си…
Мускулест търговски представител на „Уайтхол Робинс“ бе подранил за среща с жена, която бе имал неблагоразумието да заговори в бара „Одетс Уайн“ предната нощ, подготвяйки се за поредното разочарование. Дневната светлина обикновено добавяше десетина години отгоре на тия дърти курви, които изглеждаха толкова знойни и апетитни в полузатъмнените подземия на нощните заведения. Но един мъж трябваше да излезе с достойство от ситуацията, нали така? Може би щеше да е в реда на нещата да се отбие до будката за вестници. Ако отиде навреме, ще създаде впечатлението, че няма търпение да я види… Пренебрегваната съпруга на американски бизнесмен, влюбен в работата си, мъкнеше три претъпкани торби със скъпи, но старомодни дрехи, за които предварително знаеше, че никога няма да облече в Щатите: минавайки ги за сметка на кредитната му карта „Америкън Експрес“, тя донякъде си отмъщаваше, задето я бе домъкнал тук. Имаше да убие още седем часа, докато отидеха със съпруга си да гледат „Капан за мишки“ за трети път… Главният експерт по оценките на уестминстърския клон на Данъчното управление си проправяше път през тълпите, поглеждайки често часовника си: човек никога не можеше да разчита на уважение от страна на ония тежкари от „Лойдс“, ако закъснее за среща. Така твърдяха всички.
Крачейки бързо по улица „Джърмин“, Пол Янсън се губеше сред зяпачите на витрини, чиновниците и бизнесмените, които се носеха по тротоарите. Беше облечен в тъмносин костюм, риза с висока яка и вратовръзка на точки. Имаше забързан, но не изнервен вид. Напълно се сливаше с тълпите и по външност, и като излъчване.
От време на време хвърляше по едно око на стърчащите над главата му кръгли и правоъгълни табели. Старите имена на старите фирми „Флорис“, „Хилдич енд Кий“, „Ъруин“ се смесваха с новоизлюпени като „Ерминджилдо Зигна“. Автомобилният трафик бе почти парализиран от задръстванията. За високите червени автобуси, ниските спортни коли и камионите за доставки участието в движението се свеждаше до наличието на колела. „ИНТЕГРОН“: РЕШЕНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ ВИ ПРОБЛЕМИ. „ВОДА-ФОН“: ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА МОБИЛНАТА ОБЩНОСТ. Сви наляво по улица „Сейнт Джеймс“, мина покрай „Брукс“ и „Уайтс“ и после свърна отново вляво към улица „Пол Мол“. Не спря веднага пред мястото, закъдето се беше запътил, само мина покрай него, а през това време очите му внимателно оглеждаха за признаци за нещо нередно. Познатите табели: Военният клуб, наричан шеговито „Раг“*, Реформисткият клуб, Кралският клуб на автомобилистите. На площад „Ватерлоо“ видя познатите бронзови статуи. Статуята на Едуард Седми на кон с цял куп мотоциклети, паркирани до пиедестала й като непредубеден признак за променящите се представи за личен транспорт. На мястото си беше и статуята на Джон Лорд Лорънс, вицекрал на Индия от викторианската епоха, гордо изправен като човек, който съзнава, че е добре известен на малцината, които знаеха кой е. Величествено седеше на стола си и сър Джон Фокс Бъргойн, фелдмаршал и герой от войната на Пиренейския полуостров**. „Подкрепата за войната е неочаквано голяма“ — беше казала кралица Виктория за конфликта на Крим, а думите й по-късно се превърнаха в синоним за безсмислено страдание. Всъщност какво означаваше да си герой от Кримската война? Това бе конфликт, чието избухване се дължеше на дипломатическа некомпетентност, а по-късно стана символ на военна некомпетентност.