Обгърна с ръце тялото си, разигравайки арктически студ. Но в следващите пет минути Берман се съсредоточи върху редиците от цифри и се изключи напълно от околния свят.
Най-накрая той прочете на глас цифрите.
— Ето я пеперудата — 5464–001–0087. Това е пеперуда.
— Тия числа не ми говорят нищо.
— Но на мен ми говорят — отговори Берман. — Числата говорят за красиви блондинки и мръсни канали, кафенета, където може да се пуши хашиш, също за жени от Източна Европа, изправени до витрини като манекенки.
Янсън примигна.
— Амстердам. Искаш да ми кажеш, че това е трансферният код на Амстердам.
— Да! — потвърди Берман. — Трансферният код на Амстердам — появява се многократно, за да е съвпадение. Твоята фея кръстница използва банка в Амстердам.
— Можеш ли да кажеш коя?
— Ти го пускаш под одъра, той се качва отгоре — заяви укорително Берман. — Невъзможно е да открия точната сметка, освен ако… Нет, невъзможно!
— Освен какво?
— Личният ти код? — Берман се отдръпна, сякаш очакваше Янсън да го цапардоса, задето изрече тия думи. — Цифрите са като отварачка за консерва. Въртиш, въртиш, въртиш. Много мощно.
За да се преведат или теглят пари от нечия сметка, беше нужен личен код, поредица от цифри, известни само на титуляра на сметката. Кодът не се появяваше никога при прехвърлянето. Тази уникална, ултразащитена дигитална пътека пазеше и клиента, и банката.
— Ти очакваш от мен да ти доверя личния си банков код?
— Нет — отговори той и вдигна рамене.
— Мога ли да ти се доверя?
Сияйна усмивка.
— Разбира се, че нет! За какво ме мислиш? За скаут? Личният код трябва да си остане личен и да не се съобщава на никого. Затова не се използват имена. Всички хора са смъртни. Григорий е най-смъртен от всички. — Той погледна Янсън. — Моля те, не ми казвай кода си.
Янсън замълча за миг. Берман обичаше да казва, че може да устои на всичко друго освен на изкушение. Ако му кажеше личния си код, наистина щеше да го изправи пред грандиозно изкушение — можеше да източи парите с няколко натискания върху клавиатурата. Но какво щеше да спечели? Той харесваше живота си тук. Знаеше, че ако Янсън му стане враг, ще изложи на риск всичко, което имаше и което беше постигнал. Не беше нужно дори да го заплашва. Това не обясняваше ли нежеланието му да узнае кода, тъй като бе наясно, че не може да си позволи да се остави на изкушението, но не искаше да се събуди на другия ден с ужасната мисъл, че е позволил да му се изплъзнат купища пари.
Янсън продиктува кода от петнайсет цифри и наблюдаваше как Берман го печата. Лицето на руснака бе напрегнато, явно се бореше със себе си. За няколко секунди той успя да установи връзки с десетки финансови институции, използвайки като изходна точка вътрешната мрежа на банка „Монте Верде“, за да открие дигиталните подписи, идентифициращи участниците във всяка транзакция.
Минаха няколко минути, тишината се нарушаваше единствено от ударите върху клавишите и тихото бръмчене на вентилаторите. Най-накрая Берман се изправи.
— Да! — каза той. — Ай Ен Джи, което е съкращение от „Интърнашънъл Недърландс Груп Банк“. Най-вероятно ти е била известна под името „Недерландсхе Миденстандсбанк“.
— Какво знаеш за нея?
— Красива нова централа в Амстердам. Изключително енергична и ефективна. Не всеки може да издържи да работи там. Втората по големина банка в страната. А жените в Амстердам са най-красивите в света.
— Григорий — започна Янсън.
— Трябва да те запозная с Гретхен. Ще ти се завие свят, гарантирам ти, че ще паднеш по гръб. Или тя на нейния. Гретхен е приятелка на Григорий. Приятелка на всички, които копнеят за пътешествия. Приема само обаждания от вън, но цените са разумни. Кажи й, че си приятел на Григорий. Ще ти дам нейния телефонен номер. Много по-лесно се помни от кодовете за връзка с Ай Ен Джи. Ха!
— Не съм убеден, че сме ударили на камък. След като успя да идентифицираш банката, не можеш ли да стесниш кръга още повече?
— Много трудно — отговори Григорий, отхапвайки внимателно от кифличката си, сякаш тя можеше да го захапе. След това добави с доверителен тон: — Тия кифлички не ги приготвя готвачката. Тя твърди обратното. Но аз знам, че ги купува от „Сейнсбъри“. Веднъж видях опаковката в кофата за смет. Но не й казах нищо. Всеки човек на света трябва да се чувства победител, иначе никой няма да е щастлив.
— Нека се съсредоточим към това аз да се почувствам щастлив. Казваш, че да се проследи от чия сметка са прехвърлени парите ще е „трудно“. Но трудно не означава невъзможно. Няма ли някой, който би могъл да се справи?
Приличащият на мечок домакин се засегна.
— За Григорий няма невъзможни неща. — Той се огледа, след това загреба с лъжичката си щедро количество ягодов конфитюр и го разбърка в чая си. — Така руснаците си пият чая. Господин Френч не би го разбрал. Ще се шокира.