Късно следобеда Вайс се обади в офиса на изпълнителния директор, който се занимаваше с ежедневното управление на агенцията и играеше ролята на връзка с другите части на разузнавателното общество. Потърси Розамунд Бърк, бюджетна служителка, която обикновено наблюдаваше сметките на ЦИО. Обади и се следобеда, защото предполагаше, че толкова късно през деня Бърк няма да се мотае с процедури и подробности.
– Здрасти, Роузи. Ариел е. Имам нужда от услуга.
– Каквото кажеш - отвърна Бърк, която беше част от мафията на старите момичета, които бяха доста силни в агенцията.
– Нуждая се от нещо. Шефът ми отново е на път и ме помоли да проверя някои неща.
– Този човек е неуморен демон. Женен ли е?
– Поунзор? Няма начин. Той не може да стои на едно място.
– Какво ти трябва, момиче?
– Иска от мен да проверя някои плащания, които сме задвижили. Смята, че може би е объркал някои от тях.
– Нормално. Кои са те?
Ариел продиктува петте сметки, които бяха извън бюджетната група. Добави още три нормални заявки за плащане, за да прикрие намерението си. Когато Вайс приключи с изброяването, Бърк и ги продиктува отново, за да се увери, че няма някаква грешка.
– Всички твои ли са? - попита тя. Това беше обичаен въпрос, а не подозрително запитване.
Вайс се зачуди дали да блъфира. Не, помисли си. Най- добрите лъжи бяха тези, облечени в истината.
– Смесени са - отговори тя. - Някои са сметки на ЦИО, а други Морис води отделно, но ме помоли да се оправя с документацията. Предпазва ме. А аз не искам да го вкарвам в неприятности. Притеснен е, че плащаме на грешните хора.
– Малко е разсеян този твой шеф, нали? Няма да е първият. Какво ти трябва?
– Информация относно плащания: къде отиват парите.
– Искаш да проверим това неофициално, по телефона?
– Това иска Морис. Не иска да оставя хартиена следа, в случай че е прецакал нещо.
– Така е доста неофициално, мила. Някои от тези бюджетни сметки се управляват от офиса на директора на националното разузнаване. Получавам копия от платежните, но не ми е позволено да ги размахвам дори и на седмия етаж.
– Да, Морис спомена нещо такова - излъга Вайс.
– Добре. Това обаждане не се е случило. Ако имаш въпроси, ще се наложи да се обадиш на Хейзъл Филби в офиса на регулатора на ДНР.
– Извинявай за безпокойството. Просто не искам шефът ми да има проблеми заради закъснели плащания.
– Добре. Но оттук нищо няма да излезе. Така или иначе при мен ги няма истинските имена на получателите. Само криптове.
– Даже не ми трябват тези криптове. Просто искам да потвърдя плащанията.
Бърк набра последните разплащания на компютъра си и прочете написаното.
– FJBULLET е последното. Заявено е миналата седмица. Човекът е германец, личи си по диграфа. Осем-точка-три милиона долара, платени веднага по сметка в Лихтенщайн. В скобите след крипта пише „ЕД“.
– Аха. - Гласът на Вайс беше равен, но инициалите привлякоха вниманието и.
– Трябва ли ти номерът на сметката?
– Не, това ми е достатъчно.
– Следващото, SMTOUGH, двеста и петдесет лири, платени на агент по недвижими имоти в Кеймбридж, Кийт Обри, за собственост, която е записана като Грантчестър. Предполагам, че това е в Англия, като гледам имената и диграфа, но никога не е сигурно. В скобите пише „Ли“. Точно ли е?
– Да, всичко е наред.
Бърк изчете още три наредени плащания, които бяха част от нормалните операции на ЦИО. Вайс знаеше всички подробности по тях: едното плащане беше към агенти, които работеха в руска компютърна фирма за сигурност, другото към контрагенти в Атланта, които разработваха киберинструменти за пробив, а третото представляваше премия при назначаване на системен администратор в Кайро, който беше вербуван от един от служителите на ЦИО, командирован в Службата по въпросите с Близкия изток.
Вайс изслуша подробностите по всяка една от тях, макар информацията да беше непотребна за целите и. След това Бърк хвърли светлина върху още няколко от мистериозните сметки на Морис.
– Имаме LCPLUM, което трябва да е Китай, щом има „LC“, шест милиона долара в цифрова сметка111 в Макао. Тази също има „Ли“ в скобите. Точно ли е?
– Да. Какво друго имаш?
– Още две от списъка, който ми даде. Имам BELOVELY, това трябва да е Полша, ако не ме лъже паметта, за едно-точка- пет милиона евро, платени по сметка на Кайманите. Тази също е „ЕД“. Имам още MJCRISP, което си мисля, че е Израел, макар че не виждаме често подобно нещо. Сумата е двеста и петдесет хиляди долара, платени по сметка в Лондон, представяш ли си, и отново има „Ли“ в скобите. Това ли е всичко, от което се нуждаеш?
– Да, това е всичко. Ти си суперзвезда, Роузи.