– Истина е, такава съм. Трябва да изчезвам, иначе ще си изтърва превоза. Както вече ти казах, трябва да провериш всичко при Хейзъл Филби. Но не и казвай, че знаеш, че са междуведомствени операции.
– Ясно. Ще съобщя информацията на Морис, когато се върне. Той е единственият, който знае подробностите. Може би ще ми дадеш тази банкова сметка на Кайманите.
– Разбира се, мила, но след това наистина трябва да вървя. Маршрутният код на Кайманите е 2108746, повтарям, 2108746. Номерът на сметката е 57173646, повтарям, 57173646. Записа ли ги?
– Да. Съжалявам, че ти досадих. Просто тези неща се натрупват, когато Морис го няма, а него винаги го няма.
– Ciao, ciao.
Вайс затвори телефона и си пое дълбоко въздух. Беше много по-добра лъжкиня, отколкото изглеждаше. Погледна бележките, които си водеше, докато Бърк говореше. Разполагаше с пет отправни точки: трябваше да са достатъчни, за да разбере нещо за тайната операция на Морис, което щеше да задоволи любопитството на директора.
Вторачи се в криптонимите и сметките. Лесно беше да направи някои предположения. FJBULLET трябваше да е разположен в Германия агент, и то доста скъп такъв. Явно информацията му беше толкова добра, че Морис се беше съгласил да му плати големи пари. SMTOUGH звучеше като секретна квартира, наета във Великобритания, макар че наемът беше толкова висок, че звучеше по-скоро като офис, отколкото като апартамент. LCPLUM се отнасяше до някого в Китай, вероятно агент
или малка мрежа, и някой, който не можеше да стъпи на Запад и се нуждаеше от парите в Макао. BELOVELY беше агент, който оперираше в Полша, или поне получаваше пощата си там, който криеше парите си на Карибите. MJCRISP вероятно беше израелец, който живееше в Англия и искаше да има достъп до парите си, все едно бяха получени като нормален хонорар.
Интересните части бяха буквите в скобите - „ЕД“ и „Ли“. Вероятно представляваха работните имена на полевите офицери на Морис. Ли можеше да е всеки; като че ли всички китайци носеха това име. Но Вайс беше сигурна от по-ранните си проучвания, че един от основните играчи на шефа и беше бивш военен офицер на име Едуард Джуно.
Ариел изпрати каблограма до подразделението в Лондон и ги помоли да проверят „Ли“ и името на агента по недвижими имоти, Кийт Обри, и грантчестърския адрес. Те и върнаха съобщение след по-малко от час с информация за самоличността на доктор Еманюъл Ли и адреса на изследователския му институт. Вайс върна отговор, в който настоя да щурмуват лока- цията. Същата вечер от подразделението в Лондон изпратиха хора, които да почукат на вратата. Офисът в Грантчестър беше празен, пощата се беше натрупала на купчина.
Вайс реши, че разполага с достатъчно информация за Уебър. Можеше да му покаже, че Морис ръководи операции в Европа и Азия, които бяха извън контрола на ЦРУ Може и да имаше правата да вербува и да плаща на тези агенти, но Ариел не беше виждала нищо от това в официалната документация. Тези правомощия сигурно произлизаха от другаде и бяха контролирани от директора на националното разузнаване.
Вайс постави нова сим карта в своята нокия и написа съобщение на Уебър:
„Среща в 2200 на твоето място. Лакомство или пакост“.
*
* *
Късно следобеда Мари донесе последната купчина с класифицирана документация на директора. Тя представляваше няколко каблограми от подразделенията в чужбина, два разузнавателни доклада, които изискваха одобрение, преди да потънат в забвение, и чернова на националното разузнаване за оценка на ситуацията в Сирия. Жената влезе с купчината документи и ги остави на бюрото на директора.
Уебър разговаряше по телефона. От другата страна на линията беше Рут Савин, а темата - докладът на главния инспектор, който трябваше да се представи в най-скоро време на конгресните комисии по разузнаването. В днешно време се искаха разрешения за разрешенията и доклади за докладите.
Когато Уебър приключи със Савин, се обърна към купчината с класифицирани материали. Прочете каблограмите набързо и си състави бележки в краищата им с въпроси, които да зададе на Сандра Бок по-късно. Разгледа докладите от разузнаването и постави инициалите си на предните страници. НРО-то от Сирия го разгледа доста по-внимателно, особено обобщението в началото. Питър Пингрей, заместник-директорът в оставка, чийто последен работен ден беше този петък, вече се беше подписал. Това беше ревизия на предишната чернова, която Лумис Брейдън беше върнал, защото не съдържаше предупрежденията на агенцията за присъствието на „Ал Кайда“ в Североизточна Сирия. Забележката беше добавена.
Уебър тъкмо щеше да върне черновата на НРО в купчината, когато един бял плик изпадна. Явно беше прихванат за някоя от последните страници на дългата разузнавателна оценка.