Греъм взе белия плик в ръцете си. На него нямаше нито изпращач, нито адрес. В предната му част беше написано името му, „Греъм Уебър“, с черни печатни букви. Отвори го и отвътре извади един-единствен лист. Обзе го неприятното чувство, че
се повтаря идентичен момент от миналото му. Отвори свития лист и зачете:
Предателят не прилича на предател; говори с думи, познати на жертвите му, и се съгласява с техните мнения и аргументи, но се уповава на подлостта, която лежи дълбоко заровена в сърцата на всички хора. Той покварява душата на нацията, работи тайно и скришом в нощта, за да подкопае колоните на града, заразява политическото тяло, за да не може да му се противопоставя. Убиецът е по-малката заплаха. Предателят е чумата.
Марк Тулий Цицерон
ТЪРСИШ НА ГРЕШНОТО МЯСТО
Уебър се обезпокои. Върна листа обратно в плика и го остави на бюрото си. Момчешкото му лице беше пребледняло. По челото му бяха избили капчици пот. Обади се на Мари и я помоли да дойде при него. Тя си помисли, че я вика, за да прибере отново класифицираните документи, и посегна към тях, но директорът я възпря.
Уебър вдигна белия плик с името му върху него.
– Това изпадна от черновата на НРО. Адресирано е до мен. Имаш ли някаква представа как се е озовало там?
Мари разгледа плика. Директорът не я накара да го отвори, така че не го стори. Тя огледа оценката на разузнаването и листовете, за да провери дали няма нещо друго прихванато за тях, след което се прехвърли и на другите документи. Виждаше, че Уебър е разстроен.
– Не знам откъде се е появило, господин директор. Лично аз сортирах документите, преди да ги сложа в подноса. Ако това е изпаднало от НРО, трябва вече да е било там, когато е пристигнало на бюрото ми. Това е единственото разумно обяснение.
Уебър избърса челото си с кърпичка. Не му пукаше, че секретарката му го виждаше да се изпотява. Тя беше една от малкото в тази сграда, на която имаше доверие.
– Откъде идва НРО-то, Мари, преди да дойде в този офис? Кой го изготвя?
– Изготвя се от Съвета по национална сигурност, който съставя оценките за всички агенции. След това минава през заместник-директора, господин Пингрей, и при вас. Той не чете много тези дни. Госпожица Бок може да ви даде повече информация от мен.
– Не, справяш се чудесно, Мари. Откъде Съветът по национална сигурност получава докладите си?
– Той е част от офиса на директора на националната сигурност, сър, на Либърти Кросинг.
– Значи хората, които изготвят тези документи, работят за господин Хофман? И всичко започва с организацията на господин Хофман, нали така?
– Да, господин директор. Мога да взема този плик и да го отнеса. Можем да поискаме да му направят лабораторен анализ. Да проверим дали по него има отпечатъци или ДНК. Това ще помогне ли? Мога да се обадя на Службата по сигурността.
Уебър помисли за момент.
– Може би по-късно, Мари. Засега ще го задържа. Вероятно не е нищо: просто шега. Има доста шутове наоколо, не мислиш ли?
– Да, сър - отвърна секретарката и отнесе подноса.
Уебър се загледа през прозореца. Желаеше да управлява една креативна, динамична организация, също както беше в неговия бизнес, а се беше натъкнал на сложна конспирация подобна на кубчето на Рубик. Наистина ли търсеше на грешното място? Обезпокоителното беше, че не знаеше. Трябваше да помисли внимателно за всяка една от нишките на плетката, която минаваше през ръцете му за тези едва няколко седмици, и да види дали може да види цялата схема.
*
* *
Рано същия следобед, преди планираната и среща с Греъм Уебър, Ариел Вайс отиде на пазар в „Хол Фудс Маркет“ на Лийзбърг Пайк в Тайсънс Корнър. Обезмасленото и мляко беше свършило, както и гръцкият йогурт, зърнените закуски и плодовете, които бяха нещата, които най-много обичаше да яде. Гледаше внимателно и си избираше от претъпканите рафтове на супермаркета, когато забеляза позната фигура. Името му беше Дан Арънсън. Излизаха почти цяла година, когато се присъедини към агенцията. Тогава той работеше за дирекция „Наука и технологии“ към ЦРУ, но преди осемнадесет месеца се беше прехвърлил в офиса на директора на националната сигурност, за да съблюдава определени технологични проекти.
Вайс не искаше да го вижда. Бившите гаджета бяха минало за нея. Първоначално беше привлечена от Арънсън поради същата причина, поради която беше привлечена и от ЦРУ. Обожаваше този култ към тайните, а той беше посветен. Кла- устрофобията от света на тайните постепенно беше задушила връзката им. Знаеха прекалено много за толкова малко пространство: не можеха да разговарят по тези теми, а и не можеха да не разговарят по тях. В крайна сметка Вайс наистина имаше тайна, която не можеше да сподели на Арънсън - виждаше се с друг. Приятелят и съвсем скоро разбра. Когато хората бяха в интимни отношения, те надушваха предателството. Вайс завъртя количката си от рафта с йогурт и Дан Арънсън и се насочи в другата посока.