Ариел погледна часовника си. Часът беше девет и четиридесет и пет. Имаше професионалния навик да пристига рано за срещите си. Беше се разположила между паркираните коли и се оглеждаше за някакво движение. Изкуството да бъде невидима не беше сред служебните и качества: беше прекалено привлекателна. Вербовчикът и я беше предупредил, че това може да се окаже проблем за нея, ако решеше да стане полеви агент. Приближеше ли се до някоя „разработка“ по време на коктейл, бъдещият агент щеше да си помисли, че тя флиртува с него. В крайна сметка си беше намерила място в агенцията, където можеше да бъде наистина невидима - зад монитора на компютър, грозна в очите на незапознатите, важна заради кодовете, които пишеше, и операциите, които ръководеше.
Уебър пристигна. Тя чу звука от кожените му обувки и тихото свирукане на „На улицата, на която живееш“ от филма „Моята прекрасна лейди“. Вайс се огледа за охранителите на директора, но не видя нито тях, нито бронирания му кадилак. Той подмина мястото, на което стоеше тя, и се спря; издаде звук, който беше известен като „вълчата свирка“. Ариел се промуши между колите и тръгна към него иззад гърба му. Уебър все още беше с дрехите от работа. Лицето му изглеждаше изморено.
– На път ли сте ми? - попита тихичко жената. Носеше черни ботуши против нощния хлад и дълъг кашмирен пуловер над дънките.
– Движиш се като слон - отвърна Уебър. - Чух те да приближаваш отдалеч.
– Глупости - прошепна Вайс. - Къде се намираме между другото?
– Играя голф отсреща. - Мъжът се направи, че замахва със стик, след което я поведе към мрака на една близка уличка.
– Добър ли сте?
– Да. Добър съм във всичко друго освен в ръководенето на ЦРУ Хайде да се поразходим, преди бавачките ми да ни открият.
Уебър тръгна наляво по Рок Спринг. Изглежда, се успокои, когато се отдалечиха на известно разстояние, около тях се издигаха вечнозелени дървета и каменни огради. Умът му продължаваше да си повтаря предупреждението, което беше прочел преди няколко часа: „ Търсиш на грешното място.“ Кое беше правилното? Забави крачка и се обърна към Вайс:
– Какво разбра за Морис? Трябва да разгадая пъзела, преди Белият дом да реши да ме уволни.
– Открих мрежата му, но не и него. Не знам къде се намира. Нуждая се от още време.
– С какво разполагаш?
– Мога да докажа, че Морис ръководи своя собствена мрежа от агенти извън агенцията. От онова, което видях, те се намират в Европа, Англия и Китай. Очевидно разполага с втори операционен център в Денвър, от който да съблюдава операциите в чужбина, които са прекадено „деликатни“, за да минават през ЦИО.
– Кой плаща за всичко това, щом не е за наша сметка?
– Директорът на националното разузнаване.
– Можеш ли да го докажеш?
– Не. Но го знам. Вероятно всичко се осъществява с пари на АНС.
Уебър затвори очи за момент. Виждаше връзката между Сирил Хофман и Морис, но не можеше да я разбере.
– Защо му е на Хофман да прави това? Защо да си навлича подобни неприятности?
– Не е ли очевидно, господин директор?
– Не и за мен.
– Морис върши неща, които не биха били одобрени по нормалните канали. Затова ги осъществява чрез ДНР.
– Тук не става въпрос за Морис, нали? - попита Уебър по- скоро себе си. - Ние „търсим на грешното място“. Може би Морис е под нечий чужд контрол. Може би Поунзор е притежаван от някого, а ние просто не можем да го разберем. Какво ще кажеш за това?
Ариел Вайс го изгледа скептично.
– Използва го друга страна? Това ли имате предвид?
– Може би. - Уебър кимна. - Или вероятно някой друг е истинската къртица, някой друг напътства Морис. Коя чуждестранна служба знае достатъчно, за да ръководи нещо подобно?
На Вайс и отне известно време, докато обмисли въпроса.
– Списъкът не е дълъг. Ръководителите на всичко това се нуждаят от техническо превъзходство в киберпространството. Могат да бъдат руснаците; Морис вероятно има руски контакти в германската мрежа. Могат да са израелците; едно от новите му попълнения е израелец. Могат да бъдат и китайците; съвсем скоро е наредил плащане в размер на десет милиона в Макао и разполага с мъж на име Ли, който му помага. Прекарва доста време във Великобритания, така че сложи и нея в списъка.
– Израел, Русия, Китай, Великобритания. Това е Шампионската лига на кибера, нали така? На теория Морис може да играе с всеки от тях.