Пътешествието на Хофман до форта през този ден беше изискано от адмирал Лойд Шумър, директора на АНС. Шумър искаше Хофман да чуе лично новата информация, с която се беше сдобил, която смяташе, че не е подходяща за обсъждане в широк кръг. Адмиралът беше предложил да дойде сам до „Либърти Кросинг“, но каза, че ще е по-добре да разговарят в АНС. Хофман се съгласи. Без това му се искаше да излезе малко от офиса си. Линкълн навигаторът беше приготвен за пътуването заедно с идентично превозно средство, което да придружава първото като подкрепление и охрана.
Директорът на националното разузнаване беше облечен официално, както се обличаше винаги за работа. Днес цветът беше тъмносиво с тебеширенобели линии - изключително красив костюм, който шивачът му му беше ушил по време на последното му посещение в Хонконг. Към верижката на златния си часовник наскоро беше добавил своя Фи Бета Капа ключ, който беше открил в чекмеджето си и беше решил, че ще е атрактивно украшение. На главата си беше сложил твърдо сиво бомбе, което си беше купил от „Борсалино“ в Рим.
Хофман се възползва от дългото пътуване, за да послуша малко музика на дигиталния си плеър. След кратко обмисляне си избра опера от Филип Глас на име „Ехнатон“, която, макар и всеизвестно трудна за възприемане, беше една от любимите му. В нея имаше вокални пасажи на акадски, на библейски староеврейски и на египетски от „Книгата на мъртвите“. Хоф- ман си тананикаше и от време на време припяваше с ариите на „Ехнатон“ на зловещ висок контратенор, който стресна дори и шофьора, който по принцип беше запознат с чудатостите на шефа си.
Линкълн навигаторът караше към Форт Мийд през Белту- ей, чийто вход беше на няколкостотин метра от предната врата на офиса на Хофман. Обиколиха покрайнините на Вашингтон в кръг, който прекосяваше река Потомак и заобикаляше покрайнините на Мериленд, след което се насочиха на север по I-95, докато не стигнаха до Път 32 Изток, който завиваше към „Кей- найн Роуд“ и добре охраняваната порта на АНС. Хофман беше пропуснат през бариерата и превозното му средство се насочи към офис сграда, която представляваше матов черен куб. Вдясно се намираше ниска сграда, която можеше да се види във всяка военна база - в крайна сметка Форт Мийд беше военен комплекс с войници в униформи, които се движеха между обектите.
Адмирал Шумър посрещна Хофман на входа на черния монолит на Централното управление на АНС и го поведе към вътрешността му. Фоайето потвърждаваше, че Агенцията за национална сигурност има нещо за криене: вместо права пътека към лобито коридорът завиваше наляво, а след това се отклоняваше на деветдесет градуса, преди да ги отведе в друг вътрешен коридор. Този подобен на лабиринт вход беше създаден, за да може да се провери всеки посетител за скрити подслушвателни устройства.
Адмиралът носеше служебната си униформа, беше спретнат и изгладен, покрит с ордени и контрастираше по странен начин на пищните одежди на Хофман. Той показа на госта си няколко нови попълнения на черната мраморна стена, върху която бяха гравирани имената на повече от 150 служители на АНС, които бяха умрели по време на изпълнение на служебния си дълг. Над дългия списък беше мотото, под което оперираше агенцията: ТЕ СЛУЖЕХА В МЪЛЧАНИЕ. Тази репутация на дискретност беше разклатена от наскорошните разкрития, но АНС официално отричаше всичко. Все още третираше всичките си документи като строго секретни, дори онези, които бяха публикувани във вестниците.
Хофман продължаваше да си тананика тихичко и спря едва когато адмиралът го повика при асансьора. Някои от хората, които се лутаха из коридорите, бяха облечени в дънки и тениски. През изминалата декада АНС беше стигнала до заключението, че ако иска да оцелее като криптологична служба, трябва да стане малко шантава. Проблемът беше, че свободните умове се нуждаеха и от свободно пространство.
Офисът на адмирала беше демонстративно скучен. Разполагаше с непретенциозно бюро, зад което имаше три компютърни екрана и три телефона. Най-близкият до стола му беше за бързи и защитени комуникации и имаше червени бутони, които служеха на адмирала да се свързва на мига със своите колеги от другите агенции: имаше бутон за директора на ЦРУ друг за председателя на Обединеното командване, трети за съветника по националната сигурност и така нататък. Вторият телефон беше свързан с публичната телефонна мрежа, а третият, на който пишеше СКО, беше за сигурни криптирани обаждания. Шумър имаше снимки на децата си, подредени до строго секретния хардуер.
Адмиралът направи знак на Хофман да седне на неговата стъклена конферентна маса, която гледаше към прозорец, чии- то щори винаги бяха спуснати. Сервираха им кафе, след което помощниците излязоха и ги оставиха сами.