– Джеймс Морис е проект на Уебър - каза Хофман. - Той искаше някои млади и креативни хора да поемат по-големи отговорности в агенцията и изпрати Морис на много деликатна операция. Даде му разрешение да прави каквото си поиска. Проблемът е, че Морис плува в едно езеро с останалите риби, включително и руските. Всички пикаят в една и съща вода, която се изпомпва обратно в нашите аквариуми.
– Не съм сигурен, че разбрах частта с рибите - призна си Шумър, - но ти схванах мисълта.
Хофман кимаше в съгласие със самия себе си.
– Въпросът, който не ми дава мира - продължи Хофман, - е защо Греъм Уебър позволи на този млад джентълмен, господин Морис, да се движи толкова свободно. Всъщност не знаем толкова много за Уебър. Той не е от нашия свят, нали? Той е бизнесмен. Станал е богат от сделки и съкращения. Така действат хората в бизнеса.
– Не съм в свои води, Сирил.
– Извинявай, старче. Просто мисля на глас. Не трябваше да те въвличам в това.
– Има още нещо, за което искам да те предупредя - каза Шумър. - Споменах в началото на разговора ни, че нов зловре- ден софтуер изплува в Европа, който аналитиците ми свързаха с Морис. Проблемът е, че някои от тях го смятат за прелюдия към координирана кибератака.
– От Морис?
– Така мислят аналитиците. Трябва да ми кажеш: ако това е тайна мисия, то тогава не е моя работа, само ми сподели и няма да се месим. Просто не искаме нещо да се промъкне през въздушната празнина на ЦРУ и да зарази и другите системи.
Хофман свали очилата си. Извади вратовръзката изпод жилетката си и потърка стъклата им в нея. След това вкара вратовръзката си обратно в жилетката. Очилата му бяха по- мръсни отпреди малко.
– Това не е операция, която съм одобрил. Засега аз ще се заема да разбера какво се случва. Морис е човек на Уебър. Ако той е позволил на този млад мъж да се запъти към гибелта си, ще трябва да отговаря за действията си. Ако Уебър смята да изкара по-малко от предвиденото, е, нека така да е. Смятам, че и бездруго си е осигурил добра пенсия.
– Вероятно трябва да изпратя на директор Уебър доклад от дейностите в чужбина, свързани с неговите мрежи? Редно е да е уведомен за тях, нали? За всеки случай.
– О, да, разбира се. Руските връзки, китайските, всичко това. Точно така - каза Хофман. - Изпрати му доклад за международните контакти на Морис. Спомени нещо и за зловредния софтуер. Сложи ме в копие. По този начин няма как да ни обвинят по-късно, че не сме предупредили. Междувременно ще се разправя с този бизнес на Морис. Първо трябва да го открием обаче и след това да го разнищим. Може да се нуждая от помощ от другите агенции - ФБР или някоя от тях. Не се тревожи.
Шумър затвори папката на конферентната маса. Имаше намерение да я даде на Хофман, но му каза, че ще я преработи и ще изпрати нова, по-кратка версия на него и на Уебър.
– Изчакай един ден, става ли? Трябва да се заема с Морис, преди да са станали прекалено много вълните във водата.
– Разбира се, господин Хофман. Такова облекчение е да те въведа в проблема. Бях силно разтревожен, казвам ти.
– Естествено, че си бил - отвърна директорът на националното разузнаване и кимна галантно. - Проблемът си е доста сериозен.
*
* *
Хофман не беше човек, който се влияеше от събитията, така че преди да се върне в огромния си черен автомобил, поиска да бъде разведен наоколо. Шумър му показа някои от тайните места в черния куб на Централното управление на АНС. Инструментите за наблюдение продължаваха да са си по местата независимо от Сноудън. Те позволяваха на аналитиците да обработват метаданни и информация по целия свят дотогава, докато върху заявките им имаше необходимите печати.
Хофман беше изненадан да види, докато правеше обиколката си, колко млади и анархистични бяха служителите на АНС. В днешно време вербуваха хората си на хакерски конференции и на десетки други мероприятия, на които се събираха умните и пакостливите.
На път за изхода Хофман видя млад мъж с тениска, на която пишеше „DEF CON XX“. Тази гледка задейства нещо в ума му. Швейцарецът, който искаше да дезертира, който излезе от подземния свят, за да предупреди, че агенцията е компрометирана - той носеше тениска със същото това лого. Сирил беше гледал записа, изпратен от шефката на подразделението в Хамбург, който Ърл Бийзли размахваше наляво-надясно.
Директорът на националното разузнаване винаги беше разчитал на дългите игри, но подозираше, че в този случай решителните събития бяха по-близо, отколкото предполагаше. На път за вкъщи слуша друга от оперите на Филип Глас, „The Making of the Representative for Planet 8“, и размишляваше над пъзела, който се заформяше.