*
* *
Когато Хофман се върна в офиса си, му предадоха, че доктор Ариел Вайс от Центъра за информационни операции се е обаждала и е помолила за среща. Директорът каза на секретарката си да се обади на Вайс незабавно и да и предложи да го чака пред „Либърти Кросинг“ този следобед, в шест часа, ако е възможно. Помоли помощницата си да обясни на жената, че това ще е частна среща, по лична молба на директора на националното разузнаване, която трябва да остане тайна за колегите и в ЦРУ
*
* *
Офисът на Вайс се намираше близо до този на директора на националното разузнаване, така че не беше проблем за нея да се измъкне и да предприеме краткото пътешествие до седалището на Хофман. Бързо беше пусната през лобито и ескортирана горе до просторен офис. Когато пристигна, директорът на националното разузнаване беше седнал на кръгла маса, надалеч от бюрото му, и преглеждаше някакви документи.
Секретарката му почука на вратата. Хофман погледна над очилата си. Очите му се разшириха. Никога преди не беше срещал Ариел Вайс. Тя се беше облякла специално за него, беше сменила обичайните си панталони и бяла риза със сив костюм - впита по тялото и пола и сако. Изглеждаше студена и сдържана както винаги.
– В библиотеката, моля - каза на секретарката си Хофман. Жената поведе Вайс в малка съседна стая без прозорци, отрупана с книги, която домакинът използваше за лични или особено деликатни срещи.
Хофман влезе в помещението малко след това и затвори вратата. Махна сакото си и под него остана по раираната си жилетка, върху която лежеше лъскавата му златна верижка. В стаята имаше бар с алкохол и купа с лед. Сирил закачи сакото си на закачалка и го прибра в гардероба, след което отиде до бара.
– Мислите ли, че е прекалено рано за уиски? Аз не мисля.
Мъжът си наля половин чаша от кехлибарената течност и я разреди с малко газирана вода, която наля от кристална бутилка. Добави две кубчета лед.
– За вас? - попита гостенката си той.
– Същото - отвърна Вайс. - Чисто.
– Добро начало - констатира Хофман. - Има надежда.
Седнаха един срещу друг на кресла от кафява кожа, разделени от маса от черешово дърво. В малката стая танцуваше жълто-син пламък от изкуствената камина на отсрещната стена. Помещението беше почти уютно.
– Наздраве - каза Сирил, вдигна чашата си и отпи от нея. Вайс доближи своята до устните си, позволи на уискито да навлажни езика и, след което я остави на масата.
– Харесва ли ви работата, доктор Вайс?
– Да, сър, харесва ми много.
– Имате ли намерение да останете в агенцията дълго време?
– Не знам. Докато работата е предизвикателна, да, така мисля.
– Стремите ли се към висшия мениджмънт? Хората ми казват, че сте амбициозна.
– Харесвам си позицията - отвърна внимателно Ариел. - Но ако изникне нещо интересно, разбира се, че ще се заинтересувам от него.
– Разбирам. Е, това е хубаво нещо. Присъщо е обаче на амбициозните хора да бъдат особено внимателни и стриктно да следват правилата.
– Зная това, господин Хофман. Опитвам се да не ги нарушавам.
– О, така ли? Защото научих от една моя служителка, Хейзъл Филби, че вчера сте осъществявала неоторизирани проверки относно някои от разплащателните сметки на ДНР, които са строго пазени в тайна. Това е нарушение на правилата за употреба на класифицирана информация, поне доколкото на мен ми е известно.
– Не съм сторила нищо лошо, сър. Разследвах дейности на служител на Центъра за информационни операции по нареждане на висш мениджър от ЦРУ Следвах правилата, не ги нарушавах.
– Не съм сигурен, че една дисциплинарна комисия би се съгласила с вас, доктор Вайс. В интерес на истината съм напълно сигурен, че ще ви обявят за виновна, което ще постави в реална опасност нивото ви на достъп до секретна информация и продължителната кариера в агенцията. Но нека забравим това за момент.
Ариел клатеше глава.
– Не мога да го забравя, господин Хофман. Вие ме обвинявате в нещо. Трябва да се защитя.
Сирил вдигна ръка.
– Достатъчно. Казах, че ще се върнем към това по-късно. Искам да поговорим за нещо друго. Доколко сте наясно с дейностите на Джеймс Морис? Разбрах, че той е причината да си пъхате носа толкова настървено. Какво открихте?
– Морис е проблемът, от който трябва да се страхувате. Той върти тайна мрежа с руснаците, китайците и израелците. Тотално е извън контрола на ЦРУ Доколкото разбрах, правомощията и финансите му идват от вашия офис, господин Хоф- ман. ОДНР подпомага тайните му операции в Денвър.
– Казахте ли на Греъм Уебър за всичко това?
– Разбира се. Той ми е шеф.