– Доктор Вайс, аз също съм ви шеф. И ви казвам, че как- вито и правомощия да съм дал на Морис, макар това въобще да не ви влиза в работата, те не включват работа с руснаците, китайците и израелците. Човекът работи на своя глава. Моето мнение е, че това е в резултат на факта, че вашият почитаем „шеф“ даде на Морис прекадено големи правомощия. Тази топка е от ракетата на Уебър, а не от моята.
– Ще оставя тези размишления на вас, сър - отвърна хладно Вайс. - От онова, което видях, няма да е лошо някой да предприеме навременни действия. Мисля, че Поунзор Морис е на път да стори нещо много лудо и опасно. Това е просто предчувствие, но щом ме попитахте, съм длъжна да споделя мнението си.
Жената вдигна чашата си отново и този път отпи сериозна глътка от уискито.
Хофман изсумтя, но беше невъзможно да се разбере дали заради одобрение на думите на младата жена или от гняв. Мъжът разбърка питието си с показалец.
– Какво знаете за контакта на Морис с руснаците? - попита Сирил. - Казахте, че сте открили доказателства, че има връзки с тях. Какви са те?
– Не знам много. Сформира малка армия от хакери. Мисля, че един от тях е руснак. Но също така има китаец и израелец. Не знам какво планират. Вие знаете ли?
– Разбира се, че не знам! Казах ви вече, Морис действа на своя глава. Разговарях с хората в Денвър, които според вас са му помощници. Е, те не знаят нищо. Преди една седмица е потънал вдън земя.
Вайс огледа домакина си. Възможно ли беше Сирил Хоф- ман, господарят на тайния свят, да е изплашен?
– Имате проблем, господин Хофман - констатира Ариел.
– Не, Уебър има проблем. Аз само се опитвам да го разреша. Какво знаете за контактите на Морис с привържениците за граждански свободи?
– Не много. Той е хакер, което означава, че се движи с тези хора от колежа. Всички сме го правили. Върви с призванието.
– Възможно ли е да е затънал в някакви „Уикилийкс“ истории? Да се прави на Сноудън? Възможно ли е?
– Всичко е възможно, господин Хофман. Поунзор е много затворен тип. Много неща се случват в главата му, за които нямам представа. Мисля, че се среща със стари приятели от колежа и гимназията, но никога не говори за тях.
– Исусе, Марийо и Йосифе - изрече Сирил. Това беше неговата версия на псувня. - Това ще се окаже доста сложно.
– Какво смятате да правите, господин Хофман?
Директорът обмисли въпроса и. Отпи голяма глътка от уискито си.
– Ще предприема дискретни действия. Това е моят специалитет, ако не сте наясно. Разполагам с контакти. Руснаците не са имунизирани срещу разсъждаване. Те могат да бъдат убедени. Както и почти всеки друг. Прав ли съм, госпожице Вайс?
– Повечето хора могат да бъдат убедени. Но не съм напълно сигурна за Джеймс Морис. Работя за него вече две години и досега не съм го убедила да направи нещо, което той не е решил да направи.
Хофман се усмихна. На лицето му изведнъж се появи странно изражение, което бързо изчезна.
– Е, вижте какво! Ако Морис не може да бъде убеден, то тогава може да се наложи да го оставим сам да се погуби. Да се самоунищожи. Пуф! И след това проблема на всички ни го няма. Както нашия, така и може би този на руснаците.
Сирил се усмихна отново. Очите му проблясваха, докато надничаше към Вайс над очилата си.
– Нямам представа за какво говорите, господин Хофман.
– Това е истинско облекчение. Опасявах се, че съм станал прозрачен. Така, какво да правим с вас? Смятам ще се съгласите, че в момента се намирате в компромисна ситуация, доктор Вайс. Ако се обадя на Службата за сигурност към агенцията и помоля за официално разследване на вашето поведение - на измамата ви, ако трябва да бъдем по-точни, - в убеждаването на служител от офиса на регулатора да разкрие класифицирани материали несъобразно, почти съм сигурен, че ще бъдете отстранена от работа. Всъщност ще настоявам за това. Аз съм жертвата в случая.
– Ще се оплача на директор Уебър, моя шеф. Осъществявах легитимни запитвания в интерес на агенцията.
– Глупости! Уебър не може да те спаси. Прекалено е нов. Прекалено неопитен. Според мен даже е опасен. Неговите глупости за „ребалансиране“ и „рестартиране“ създават излишен шум. Той нарушава реда на нещата. Бих се изненадал, ако успее да спаси себе си, след като всичко това приключи. Но определено не може да ви спаси.
Вайс не отвърна. Тя разбираше добре сделката, която Хофман и предлагаше: нейното мълчание и послушание в замяна на работата и. Не искаше да отговаря. Сирил я огледа внимателно, докато очакваше да му отвърне, но после реши, че мълчанието и е достатъчен отговор.
– Много добре. Приемам, че сме се разбрали. Държа бъдещето на кариерата ви в ръцете си. Вие сте умна и талантлива, това е очевидно, и съвсем не ми се иска да ви нараня. В интерес на истината би ми се искало да ви помогна. Но в замяна очаквам да действате според моите желания и молби. Иначе много бързо ще се окажете на улицата. Ясно ли е?