Вайс отново не отговори.
Хофман се изправи и се ръкува с нея.
– Сърцата мома сте, но се надявам да не сте глупава.
Мъжът натисна един бутон и в помещението се появи секретарката му, която ескортира Вайс обратно до лобито.
29. Бат, Англия
Антикварният книжар на „Пиърпонт Стрийт“ в Бат беше обслужвал много ексцентрични клиенти, но малцина с безмилостното мракобесническо любопитство на Джеймс Мо- рис. Той се беше завлякъл в Бат от близкия Бристъл, за да задоволи някои от личните си нужди, една от които беше пазаруването на книги. По-рано беше посетил жена, която му беше препоръчана съвсем дискретно от пламенната Беатрикс. Сега, с наближаването на нощта, беше решил да задоволи друга своя страст, като посети известен местен търговец на книги. Книжарницата се намираше в стара каменна сграда близо до река Ейвън. Над прозорците имаше издълбани арки и фронтонен покрив. Вътре се намираха инкунабулите114 на книжния свят: древни томове в стъклени кутии, инструменти, използвани за печатане и подвързване, и огромни количества стари книги.
Морис се приближи до бюрото на сбръчкания книжар. Мъжът носеше престилка, а ръкавите му бяха пристегнати с ластици, за да не пречат на движенията му. Вероятно беше работил с подобен костюм, когато книжарницата е била основана през деветнадесети век. За разлика от него Морис носеше черно мотористко кожено яке и карго панталони, които висяха от талията му като на закачалка.
- Търся една стара книга за финанси - обяви Морис. - Казва се „Банката за международни разплащания в действие“. Била е публикувана през 1933 година, когато институцията е била на три години. Това бие ли камбаната?
– Тук нямаме камбана, сър. Ние сме книжарница. Нека се консултирам с каталога ни. - Мъжът издърпа няколко метални чекмеджета и разгледа индексните карти, върху които имаше щателни описания.
– Имате късмет - заяви колебливо книжарят. - Явно разполагаме с един екземпляр. Авторката е Еленор Лансинг Дълес. Всъщност публикувана е от „Макмилан“ през 1932 година. Ей сега ще я донеса.
Търговецът на книги се изгуби сред купищата от тях и се завърна с прашен екземпляр, който беше повече от шестстотин страници. Подаде го внимателно на Морис.
Джеймс отвори книгата на заглавната страница и разгледа трите страници от увода. Затвори я и погледна към книжаря с искрено удивление.
– Терафлоп115! Еленор Лансинг Дълес е сестрата на Джон Фостър Дълес и Алън Дълес. Можете ли да повярвате? Благодари на брат си Джон Фостър в увода. Истина е! Това е конспирация.
– Моля? - Книжарят не беше свикнал да се изразяват емоции в книжарницата му.
– Няма значение. Имам още едно запитване. Разполагате ли с френска монография от 1903 със заглавие „Essai sur l’Histoire Financiere de la Turquie“116?
Морис беше събрал малка колекция от книги, в които се съдържаше финансовата история на Османската империя; това беше друга от маниите му. Харесваше му да вижда ръката на британците, да насърчават надуването на балона и да го пукат, когато имаха интерес от това. Част от новата мания на Морис беше да проследява скритата намеса на Великобритания, която направляваше всяко завъртане на колелото от деветнадесети век до двадесет и първи.
Продавачът му обясни грубо, че тук не се предлагат чуждестранни книги. Мъжът се намръщи на натрапчивия клиент.
Морис отстъпи към рафтовете, в ръцете си държеше масивната история на БМР. Намери поредица от книги за разузнаването. Разгледа огромната история на Студената война, която Кристофър Андрю беше събрал от разказите на руските дезертьори Гордиевски и Митрохин. Студената война го отегчаваше. Морис смяташе да си ходи, когато видя дебела книга с чиста червена корица със заглавие „МИ6: Историята на Секретната разузнавателна служба“. Беше почти деветстотин страници, голяма и тежка като тухла.
Морис се върна на касата с масивната история на британското разузнаване над тома за БМР. Книжарят го погледна преценяващо. Този читател беше странен.
Джеймс плати в брой за книгите си и тъкмо щеше да излиза през вратата, когато се спря и се обърна към касата. Лицето му изведнъж се беше оживило, на него играеше смесица от срам и вълнение.
– Възможно ли е да имате книгата „Жюстин“? - попита Морис. - Преведена е от френски.
Книжарят застина. В очите му заблестя разпознавателен пламък.