– От маркиза? - попита той.
Морис кимна. Жегата напираше под кожата му и изби на бузите му.
– Ах! Уви, вече не се издава, много е рядка. От време на време получаваме запитвания от колекционери. Превърнала се е в нещо като култ тази книга. Ако ми оставите визитната си картичка, вероятно мога да помоля някой от тях да се свърже с вас.
Книжарят зачака, изражението му беше заговорническо. Удоволствието на Морис от евентуалната покупка на книгата мигновено се превърна в паника от страх да не бъде разкрит. Рязко се обърна и хукна към вратата, като стискаше силно двата тома, които си закупи. Излезе, зави надясно и тръгна по улицата към реката, където се намираха туристическите забе- лежителности.
Почувства се в безопасност. Намери една дървена пейка с гръб към Ейвън, която гледаше нагоре към параболичните брегове на каменния преливник, който продължаваше по цялата ширина на реката. Над него се намираше покрит мост, перфектна имитация на Риалто във Венеция. Морис се беше изгубил във времето. Разопакова новите си придобивки и ги подържа в ръце. Беше прекарал целия си живот в дигиталния свят, но изпитваше особено удоволствие от истинските книги.
Отвори тази на Дълес за БМР и запрелиства страниците и. Беше написана със самонадеяните постулати на въздигащата се американска империя. Старият свят чезнеше. Америка беше неговият спасител и пазител. За целта бяха необходими многостранни институции като БМР, зад които да прикрие намесата си и да придаде идеален блясък на действията си.
Морис попадна на един пасаж в края на книгата, който потвърждаваше тази илюзия за висша и благородна цел, която беше толкова характерна за братята Дълес в техните глобални машинации, а сега и на - както беше видно от написаното - на тяхната сестра:
Честа критика към банката, която не може да се пренебрегне, е, че е била прекалено съсредоточена в своите печалби... За известно време като че ли управлението на институцията е било мотивирано от желанието си да впечатли бизнесмените и търговските банки със способността си да ръководи дейността на БМР на чисто търговска основа, от- колкото от желанието да демонстрира важността и като публична организация.
Кого си е мислела, че заблуждава сестрата Еленор? БМР не е била филантропска организация. Тя е била основният елемент на глобалния капитализъм.
След няколко страници, докато още стоеше на пейката си над Ейвън, Морис се натъкна на друг пасаж, който го накара да потръпне. Тези думи като че ли бяха писани точно за него преди повече от осем десетилетия. Прочете ги като предписание, уверение за мисията му:
Вероятно банката ще бъде подложена на много жестоки проверки и ще понесе огромни отговорности в предстоящите години. Ликвидацията на това ново начинание във финансовото сътрудничество е малко вероятно. Всичко обаче е изключително неясно. Възможно е тя да продължи да съществува в близкото бъдеще и да се учи от минали грешки, но никой не може да предвиди влиянията - политически и икономически, - които може да променят посоката и.
Ето го и Морис, ликвидатора. Бъдещето, толкова дълго отлагано, беше напът да настъпи.
Джеймс взе книгите си и тръгна бавно към малкия хотел на „Уолкът Стрийт“, където беше оставил багажа си. Промушваше се през тълпата от хора, които се бяха скупчили около „Пъмп Рум“, където от времето на крал Джордж се помещаваха римските бани, направили града известен.
Площадът беше пълен със студенти и туристи, които се блъскаха един друг, но на Морис не му пукаше. Грозно облечен мъж на около четиридесет и няколко години го потупа по китката с цел да привлече вниманието му. Флиртът беше дразнещ. Морис се обърна и тръгна в другата посока, към Ейвън и убежището на хотела му.
Със забит в земята поглед, стиснал здраво книгите си, вглъбен в размислите си, Морис се затътри по „Чийп Стрийт“ отново към реката. Хората започваха да пълнят пъбовете и ресторантите. Мъжът следваше извивките на един стар път и погледна за последно към Ейвън. Хладен ноемврийски вятър танцуваше върху водата, образуваше малки вълнички в нея и вееше знамената, които висяха от някои от крайречните сгради.
Все едно отново бяха 30-те години на миналия век. Хората се нуждаеха от едно сериозно сътресение, от един катастрофален момент, за да осъзнаят, че не съществуват никакви основи и империята е на път да се срути.
Морис беше поставил бомбите си: беше хванал в мрежата си банката, която се намираше в средата на другите банки. Безпорядъкът щеше да доведе до несъстоятелност на цялата система. Щеше да пренареди банкерския свят според правилата на човешкото правосъдие; не искаше да придобие надмощие над него. Защото той можеше да контролира числата; те представляваха нули и единици, както всичко друго. Те не бяха неизменни факти, а просто изражение, което можеше да се манипулира.