Уебър имаше само една колежка, на която имаше доверие, и то само частично - млада жена с изобилие от интелект и амбиция, но с ограничен опит. Подозираше какви са мотивите на всички останали около него; дори началник-щабът му Сандра Бок беше толкова лоялна към агенцията, че щеше да работи със същата лекота и за следващия директор, когато той си тръгнеше оттук. Но Греъм беше помолил Ариел Вайс да бъде неговият човек и да работи тайно за него. Трябваше да говори с нея сега и не можеше да чака за още една сложна поредица от сигнали и среща на някакъв паркинг в покрайнините.
Вместо да изпраща подобно съобщение, Уебър реши да покани Вайс официално. Той извика Бок и и каза, че след като
Джеймс Морис все още е в неизвестност, се налага да разговаря със заместник-директора на Центъра за информационни операции веднага.
Доктор Вайс пристигна в офиса на Уебър час по-късно. Носеше червена папка, в която се съдържаха докладите от настоящите дейности на ЦИО заедно с нова информация за Морис.
Ариел нямаше време да се преоблече подходящо за внезапната среща на седмия етаж. Носеше обичайния си тоалет за работа: черни дънки, бяла риза, късо, впито по нея яке, дълга черна коса, вързана на кок, която разкриваше грациозния и врат. Уебър все още намираше външния вид на Вайс за дезориентиращ.
– Седни, заместник-шефке - покани я Греъм. - Трябва да поговорим.
Директорът отвори чекмеджето на бюрото си и от него извади пластмасово устройство, което приличаше на радиочасов- ник. Сложи го на масата за кафе с лице към Вайс, която се беше разположила на дивана. Натисна някакъв превключвател и от устройството се разнесе шумоленето на морски прибой: нежната каскада на вълните, които се блъскаха в брега и после се оттегляха от него. Греъм усили звука, докато не стана достатъчно силен, че да прикрие гласовете им.
– Нарича се звуково успокоително - каза той. - Би трябвало да ти помага да заспиш. Никога не пътувам без едно от тези.
– Шегувате ли се с мен? Смятате, че подслушват офиса ви?
– Стените имат уши - отвърна Уебър и се усмихна под звука на вълните. - Някои хора си играят игрички с мен от деня, в който пристигнах тук. Наоколо дори сенките хвърлят сенки.
Вайс го изгледа преценяващо. Този мъж определено не беше Супермен, но беше силен. Правеше залози, без да е сигурен в крайните резултати.
– Вие сте играч - констатира тя. - Не се плашите лесно.
– Просто съм инат. Тази сутрин получих доклад от АНС. Забелязали са същите чуждестранни следи около Морис, които забеляза и ти. Чудят се дали има някой в агенцията с чуждестранни връзки.
– Как мога да помогна? - Това поне беше предложение, което не направи на Хофман.
Уебър прокара ръце през косата си. Беше станала прека- лено дълга. Откакто стана директор на ЦРУ нямаше време да отиде на фризьор.
– Ще ти го начертая. Ти си инженер. Вие винаги сте си падали по чертежите.
Греъм отиде до бюрото си и взе едно купче с листчета. Ко- гато се върна на дивана, нарисува кръг и около обиколката му написа пет имена: Тимъти О’Кийф, Сирил Хофман, Ърл Бийз- ли, Рут Савин и Греъм Уебър.
– Това са петима от членовете на една комисия, за която никой не бива да знае. Те я наричат Комисия за специални дейности. Комисията... как да го кажа? Тя оторизира неща в името на президента, които по принцип не са законни, затова никой извън този кръг не бива за знае за тях.
Вайс разгледа списъка. Посочи към едно от имената.
– Рут Савин е главната съветничка на ЦРУ Как е възможно да е незаконно, щом тя е член на групата?
– Точно това би отговорила и тя, ако някой някога повдигне въпроса. Тя разполага с правни становища, според които недопустимото е допустимо. Затова е тази комисия. През първата си седмица тук осъзнах, че мога да живея с тази мисъл. Президентът си е президент. Конституцията казва, че той може да дава каквито си иска заповеди чрез представителя си в тази комисия, който е О’Кийф. Така че по конституционни причини премахвам човека на главнокомандващия от списъка си със заподозрени. Ще премахна и себе си, освен ако нямаш нещо против.
Вайс се засмя.
– Вие сте единственият честен човек в кюпа.
Уебър зачеркна своето име и това на О’Кийф.
– Нека приемем - предложи той, - че някой от тази комисия работи за друго правителство. Първи приоритет за мен би трябвало да е откриването на тази личност и неговото или нейното обезвреждане.