Вайс поклати глава.
– Търсите си белята, господин директор - отвърна тя. - Не усложнявайте нещата. Лошият в случая е Морис.
– Така изглежда на външен вид. Но ако съм научил нещо тук, то това е, че не трябва да се вярва на очевидното. Може да бъде всеки от тях. Нямаме „къртица“. Това са термини от времето на Студената война. Имаме голям дебел червей, който ни изяжда отвътре. Сега се крие, чака ме да сгреша и да бъда уволнен, за да може да продължи с работата си. Но е тук. Има дух в машината. Мога да го усетя.
Ариел го изгледа със смесица от страх и още нещо - нещо средно между съжаление и съчувствие.
– Съжалявам за теб, Греъм. - Досега не се беше обръщала на малко име към него, така че се усети лека интимност между тях. - Какво смятате да правите по въпроса?
– Ще окажем натиск върху системата, за да видим кой ще се изнерви. Ще ударя колегите си от комисията. Ще ги изплаша до смърт и ще задълбая в проучването си, докато не открия нещо свързващо ги с чуждестранни манипулации: дългове, лични взаимоотношения, минали дейности. След това ще видим кой ще се припоти. Ще правим онова, което е специалитет на Службата за сигурност - ще слагаме стръв и ще чакаме някой да клъвне.
– Мога да накарам компютрите им да се припотят също - предложи Вайс. - Чували ли сте за „дигитално изпотяване“? Ако стресирате системата достатъчно силно, тя започва да се поти.
– Това е от нещата, които не знам... Как се изпотяват компютрите?
– Зловредният софтуер знае как. Когато разпитвате системата, тя няма как да прикрие някои недостатъци като латенция и други подобни, когато се намира под контрола на външна ха- керска атака.
– Съжалявам, но това не ми говори нищо.
– Желаете ли просто обяснение?
– Това ще е единственото, което бих разбрал.
– Добре. Ако някой хакер контролира дадена система от разстояние, работата на системата е по-бавна, отколкото ако човек я управлява от локална мишка и клавиатура - защото трябва да се маршрутизира през глобалната мрежа. Това се нарича латенция. Автоматичното софтуерно пробиване в определено съдържание в една мрежа би се осъществявало на предварително заложени интервали, докато човешкото такова би било на различни интервали. Но това е друга тема. В края на краищата всичко, което се възпроизвежда на компютър, оставя уникален цифров отпечатък, който може да бъде хеширан в уникален идентификатор, който не може да бъде променен или излъган.
– Значи така се изпотяват машините. Така можеш да им изкараш акъла.
– Ще опитам да го сторя. Но ме карате да се изнервям заради тази ваша звукова машинка. Не искам да ме уволнят. Искам да ме повишат.
– Молбата ви е приета за обработка - опита се да се пошегува Уебър.
– Това не е достатъчно. Рискувам всичко. Нуждая се от обещание.
– Единственият човек, който може да те уволни, съм аз, а аз ти имам доверие.
Вайс го изгледа. Не можеше въобще да разбере този мъж. Вероятно това беше бизнесменската му страна, онази, която като че ли нямаше никакви недостатъци. Животът му беше спокоен. Не беше изпълнен с неприятности.
– Откъде да знам, че мога да ви се доверя? - попита жената. - Някои хора ме предупредиха да не го правя. Те мислят, че допускам грешка. Смятат, че няма да се задържите тук.
– Вярваш ли им?
Вайс си спомни за разговора си с Хофман, за предупреждението от бившия и приятел Арънсън, за клюките между приятели, честите слухове, които се носеха в сградата. Тези опасности прелитаха във въздуха, но мъжът срещу нея беше истински.
– Не знам. Иска ми се да вярвам, че можете да ми помогнете. Това място ще е пълна каша, ако се провалите.
– В такъв случай заложи на мен - каза Уебър. - Ще бъдеш победителка.
– Не давайте обещания, които не можете да удържите, Греъм - каза жената.
– Не го правя.
– Нека ви попитам нещо, докато сте честен. Имате ли личен живот?
– Не точно. Не и откакто приех тази работа.
– Е, ето ви един непоискан съвет. Бъдете внимателен. Много хора в тази сграда не ви харесват. Когато секретарките ви ме видяха да влизам в офиса ви, завъртяха очи. А навън е още по- зле. Директорът на националното разузнаване ви мрази. Този факт е всеобща тайна. Наистина трябва да бъдете внимателен. Не сте от този квартал. Ако аз съм единствената ви приятелка, това не е достатъчно.
Уебър кимна. Жената се изправи и тръгна към вратата. Искаше да я повика обратно, но знаеше, че всяка нейна дума беше самата истина. Налагаше се да бъде внимателен. Но въпреки това щеше да доведе нещата до техния край - да открие кой беше предателят и да го хване в крачка.