– Нямате ми доверие, нали? - попита Савин.
– Честно казано, не. В бизнеса винаги бях гледал на съветниците като на необходимо зло. Но тук се нуждая от теб. Така че трябва да ти имам доверие.
Рут сви рамене.
– По-добре да се нуждаят от теб, отколкото да те обичат. Това ми каза майка ми, когато и споделих, че никога няма да се омъжа. Но след това се омъжих. Така че знам, че е по-добре да бъдеш и двете: да се нуждаят от теб и да те обичат.
Уебър кимна доволно от нейната сардонична самооценка. Тя беше приятна жена под твърдата обвивка.
– Имам деликатен проблем - сподели Греъм. - Нуждая се от съвета на умен адвокат.
– Но не можете да си го позволите и затова питате мен. Добре, какъв е проблемът?
Директорът направи пауза и си пое дълбоко въздух, предварително знаеше каква обида щеше да нанесе, но бързо се насили да продължи с плана си.
– Разполагаме с някои нови доказателства, че Мосад има информатор в американското правителство на много високо ниво, може би този информатор е в агенцията.
Савин кимна. Лицето и не издаваше никакви емоции.
– Как мога да съм полезна? - попита тя.
– Мисля, че трябва да подложа на полиграф висшето ръководство в агенцията, без да им казвам какво търся. Това законно ли е?
– Разбира се, вие сте директорът. Можете да правите как- вото си искате със Службата за сигурност. Но не трябва ли да помолите бюрото да се заеме с това, щом говорим за шпионски случай?
– Нямам им доверие. Те също може да са компрометирани. Така просто ще подскажа на израелците да прекратят операцията си.
Савин го изгледа със студен поглед. Разполагаше с професионално спокойствие, но беше костелив орех.
– Сигурен ли сте за това? Кой е източникът ви?
– Не мога да ти кажа. Личен контакт, обикновено е надежден.
– Чужда националност?
– Какво имаш предвид?
– Има ли брадва, която да точи? Вижда ли навсякъде „еврейски шпиони“?
– Наистина не мога да ти споделя много, освен че не смятам, че е луд. Това е сериозно обвинение. Инстинктът ми подсказва, че трябва да го проверя. Може би трябва да го игнорирам. Така определено ще е по-лесно от политическа гледна точка. Ти си ми адвокатка. Какво мислиш?
Савин сви очи насреща му. Капан ли беше това?
– Продължете, господин директор. Но бъдете внимателен. Мисля, че ви мамят.
– Защо ти мирише на измама, Рут?
– Мисля, че това е стар слух, който е стигнал до вас. Години наред след случая „Полард“117 хората в бюрото смятат, че има ново израелско проникване на високо ниво в Съвета за национална сигурност или може би в ЦРУ. Уловихме електронни съобщения, които показаха, че израелците разполагат с информация, която може да е дошла само от най-високо равнище. Подозрението беше, че информаторът е някой американски евреин с най-високо ниво на достъп до секретна информация. Даже бяха измислили име за тази къртица от Мосад: „Източник Мега“. Много драматично.
– Но са били пълни глупости ли?
– Кой знае? Който и да питате, ще ви каже, че са били такива. Бюрото го преследва години наред. Тръгнаха след АИ- КОВ118, след евреите в национална сигурност, след комисиите в Конгреса, след хора в агенцията. Всички бяха сухи. Но така и не доказаха, че е нямало израелска къртица, така че историята продължава да живее.
Жената го погледна внимателно още веднъж, преди да продължи с нисък и бавен глас:
– Даже погнаха и мен. Бях директор човешки ресурси към Комисията по разузнаване към Сената, преди да се присъединя към агенцията. Шефът ми имаше неприятности с Етичната комисия към Сената, беше на път да бъде порицан. Бюрото твърдеше, че съм се опитала да потърся някои услуги от израелците, за да му помогна.
Уебър кимна.
– Чух слухове за всичко това.
– Всички чуха. Това е първото нещо, което хората наоколо научават за мен: че съм била заподозряна в шпионаж за израелците. Извадиха някои доста очернящи материали, които всички видяха.
Сега беше ред на Греъм да внимава. Защо му казваше всичко това? Дали искаше да заяви, че е невинна, или да го заблуди, като му изнесе едно шоу на откровеност? Не знаеше.
– С какво разполагаха? - попита директорът.
– Специално разузнаване, или иначе казано - подслушване. От дълго време държаха под наблюдение агент на Мосад. Засякоха обаждане между него и мен. По време на това обаждане го попитах дали познава някого, който може да помогне на сенатора. Напомних му, че сенаторът е стар приятел на Израел. Каза, че ще види какво може да направи. Бяха записали всичко. Бюрото се опита да ме изстиска чрез него, надяваха се така да открият Мега.