Само дето Блек Джек Бийзли беше много по-интересен и по-сложен от този стереотип. Беше пътувал до най-екстремните граници на риска, без да му мигне окото. Затова Уебър не беше сигурен дали щеше да успее да го накара да се изпоти. Хората говореха, че шефът на Службата за прикритие е като Смоуки Робинсън, водещия певец на „Смоуки енд Дъ Миракълс“, който никой никога не го беше виждал да се изпотява, дори и под най- ярките сценични прожектори.
Уебър приемаше Бийзли като фигура от старата стража. Той беше назначен като директор на Службата за прикритие от Янковски и се носеха слухове, че Блек Джек е знаел за краденето на пари от стария шеф на ЦРУ че и още други неща. Директорът на ФБР се срещна с Уебър още първата му седмица на поста и спомена слуховете за Бийзли: обясни, че ко- гато първите наченки за дейностите на Янковски излезли на бял свят, Бийзли осъществил „операционно“ пътешествие до Кипър, за да се срещне с шефа на подразделението. ФБР подозирало, че Блек Джек е отишъл там, за да прибере собствените си пари и да ги скрие на по-безопасно място, преди скандалът да разтърси стените, но бюрото не успяло да докаже нищо.
Бийзли беше в основата и на друго разследване, което беше записано в архивите. В началото на мисиите в Ирак през 2004 година се забелязало отклоняване на операционни средства: по него време агенцията подкупвала племенни лидери в провинция Анбар с пачки от стодоларови банкноти, които били превозвани със самолет до Ал Билад на дървени палети. Била тайна програма с охлабен контрол - разписки, написани на ръка, често с крива арабска писменост. Един от най-доверените иракски агенти на агенцията докладвал на главния на базата в Багдад, че племенните лидери плащат рушвети на неговия оперативен шеф, който по това време бил Бийзли.
Главният инспектор започнал разследване, но ударил на камък, когато Блек Джек се подложил на полиграф. Преминал детектора на лъжата по всички ключови въпроси. След това иракският информатор замлъкнал. Когато шефът на Службата по въпросите с Близкия изток се конфронтирал с Бийзли за липсващите пари, Бийзли го нарекъл расист. Янковски го искал в Ирак, затова в крайна сметка му позволили да остане. В интерес на истината бил чудесен оператор, откъдето и да го погледнеш. Прострелвал си път през пропускателните пунктове на „Ал Кайда“ повече от веднъж; иракчаните виждали черното лице в цивилни дрехи и предполагали, правилно, че сигурно е служител на ЦРУ. Бийзли си падал по оръжията.
Блек Джек имаше руски приятели. Това също беше написано на хартия. Вербувал руски агенти още по време на първото си назначение в Лондон през 90-те години на миналия век, след падането на Берлинската стена. Москва била Дивият запад. Хората плячкосвали всичко, което не било захванато с болтове за пода, а и част от онова, което било, затова преместили парите в Лондон.
Техниката на Бийзли беше да търси перспективни хора в казината. Той беше Господин Късмет: обличаше се в смокинг, красив като филмова звезда, отиваше на някоя маса и започваше да харчи пари наоколо. Големите риби веднага довтасваха при него; той беше най-доброто шоу, което казиното предлагаше. Винаги някои от големите играчи бяха руснаци. Понякога Бийзли губеше по сто хиляди долара с тях или ги печелеше - това нямаше значение, след което той и руснакът се напиваха. Преди да изгрее слънцето, започваха да си споделят историите си и тогава Блек Джек ги улавяше в мрежите си. Разнищваше ги за седмица, след което се местеше на следващото казино.
До 1993 година Бийзли имаше повече вербовки годишно от който и да било полеви офицер в историята на ЦРУ. Слуховете твърдяха, че част от парите, които преминаваха през ръцете му, оставаха за него; говореше се още, че дели едни и същи банкери с разни руски олигарси. Това беше част от кипърския слух по времето, когато около скандала с Янковски започна да се надига пушек. Но Бийзли беше прекалено добър или просто беше прекалено честен. Той беше такъв майстор, че не можеше да се изключи възможността да е невинен.
Уебър знаеше, че се нуждае от предимство пред Бийзли или Блек Джек щеше да се измъкне за пореден път.
*
* *
Когато се прибра у дома вечерта след срещата си с Рут Са- вин, Уебър постави нова сим карта в нокията и се обади на свой приятел. Уолтър Айвс беше заместник-директор в криминалния отдел на Министерството на правосъдието, който се занимаваше със случаите, свързани с националната сигурност. Работеше в това подразделение, откакто беше напуснал правното училище през 80-те години на миналия век. Уебър го познаваше, защото бяха съученици в колежа. Греъм обичаше да играе лакрос, а грубият, едър Уолтър беше капитанът на отбора. Уебър имаше само шепа добри приятели в колежа и Айвс беше един от тях.