– Няма да се получи при Бийзли. Машината не може да го разчете. Това ми разправят всички, хора, които са минавали през всичко това преди. Не лъжите му мърдат иглата, а истините, които казва.
Айвс въздъхна като човек, който правеше правилното нещо независимо от правилата.
– Добре, ще ти дам нещо, което можеш да използваш. Технически това не е информация за пред голямото жури.
– Както кажеш. Слушам те.
– Янковски се опита да използва руски контакти, за да скрие парите си. Смятаме, че е получил имената на тези контакти от Бийзли.
– Исусе, Уолтър, това е много добро. Разполагаш ли с някакви подробности, които мога да проуча?
– Само с някои. Прав си за Кипър. Там е започнало всичко. Бийзли познава адвокат, който е прал пари за него веднъж. Пералнята му е истински „Голдън Сакс“. Има връзки навсякъде. Знае как да прави попечителски сметки, които не оставят никакви следи. Няма имена след номера, само правна фирма. Фирмата разпределя парите на различни места: сто милиона тук, петдесет милиона там, двеста милиона някъде другаде. Никога не са толкова много, че хората да заподозрат нещо. Знаеш ли къде е местоположението на тази магическа правна фирма?
– Ню Йорк.
– Топло. Стамфорд, Кънектикът. Какво мислиш ще кажат, ако отправим запитвания?
– Фирмена тайна.
– Чатна. Адвокатите в Щатите разполагат с желязна защита. Честно казано, Греъм, Каймановите острови не могат да се опрат на малкия пръст на Америка, що се отнася до пране на пари. Янковски и бездруго е действал внимателно, преди да се обърне към адвоката, благодарение на човека на Бийзли в Кипър. Кипърският банкер вероятно е взел парите от Янков- ски, вложил ги е в тръстове, които са под правомощията на пълномощника, който се намира в покрайнините на Стамфорд, Кънектикът. Яко, нали?
– Да. Как разби схемата?
– Актът за международно наблюдение и разузнаване е чудесна част от законодателството. Това е всичко, което мога да кажа по темата.
– Значи Бийзли е дал името на Господин Поправка в Кипър?
– Точно така.
– С какво друго разполагаш за него? Наистина трябва да го уплаша, Уолтър.
– Само с още нещо. Разкрихме руската връзка. Казва се Борис Соколов. Работил е с едни от най-опасните хора в Русия и Украйна. След това забогатял толкова, че решил да стане честен, малко или много, и се преместил в Лондон. В момента е в софтуерния бизнес, в добавка към всеки друг бизнес, който можеш да си представиш. Мисля, че някога е бил един от агентите на Бийзли. Блек Джек онемя, когато му споменах името: било въпрос на национална сигурност и не можел да го обсъжда. Натиснах го; имам предвид, хей, моето ниво на достъп е по-високо от това на Бийзли, за Бога. Само че адвокатът му поиска да говори със съдията при закрити врати и го изпуснахме.
– Каква е връзката на Соколов с Янковски?
Айвс се наведе над Уебър през масата на малкото сепаре, така че главите им едва не се сблъскаха.
– Не мога да докажа това. Но мисля, че Соколов е актив на агенцията, схващаш ли? Също така е свързан със СВР, вероятно пере пари за някои хора в Кремъл. Той е човек, който не си създава врагове. Значи Янковски и компания вероятно са поддържали контакт с него като източник, нали така? Но той също е инвестирал с бившия директор на ЦРУ чрез една от тези номерирани сметки. Това мога да го докажа. Инвестирали са в руска компания за база данни, която АНС не харесва. И това знам.
– Ще го представиш ли пред голямото жури?
– Не. Консултативната група реши, че това е пробив. Нещата наистина са много деликатни. Не ме питай дали Белият дом е бил въвлечен, защото не знам. Но в крайна сметка ние стигнахме до извода, че трябва да се откажем. Казах на адвоката на Бийзли, че клиентът му вече не е мишена преди месец. Всичко беше много бързо, даже Рут Савин не знае за случая. Ето. Това е всичко, което трябва да знаеш. Казах ти го само защото имам специален писмен отказ от заместник-министъра на правосъдието.
– Който всъщност си ти.
– Точно така. - Айвс довърши севън ъпа си. - Трябва да тръгвам. Би ми се искало да смятам, че жена ми се тревожи, че съм навън с друга жена, но сигурно просто си мисли, че съм се изгубил.
Уолтър се обърна да си ходи, но се спря.
– Радвам се, че те видях, Греъм. Тревожа се за теб. Носи се слух, че имаш някакви сериозни проблеми на главата.
Уебър сви рамене.
– Просто си върша работата, също като теб.
– Искаш ли съвет?
– От теб? Винаги.
– Намери си някое приятно момиче. Това ще ти каже жена ми. Тези лайна ще те изядат жив, ако си сам.
Греъм се усмихна за първи път тази вечер.
– Ще си помисля - отвърна той.