– Слушай ме внимателно - започна Уебър. - Най-лошото нещо, което може да се случи на една разузнавателна агенция, се случва на нас. Някой е проникнал в къщата и се ебава с апаратурата. В началото си мислех, че всичко е дело на Морис, но вече не съм толкова сигурен. Онова, което виждам, може да бъде осъществено само от друга разузнавателна агенция.
– Към кого гледаш? - попита Бийзли. Той беше изпразнил бързо чашата си и се взираше в нея, искаше му се да има още.
– Руснаците - отвърна Уебър. Замлъкна и разгледа лицето на събеседника си. Блек Джек беше прекалено добър играч, за да се поддаде на някоя издайническа емоция. Той също се взираше в шефа си. Моментът беше странен. Всеки от мъжете предизвикваше другия да реагира.
– Мислиш ли? - обади се Бийзли след няколко секунди.
– Руснаците определено са много добри в кибера. Разполагат с мотив, който е, че все още съществуват, за да получат шанс да проникнат при нас. Разполагат с всички благинки от комплекта на Сноудън. Вероятно имат и някой стар другар в агенцията, към когото могат да се обърнат за помощ.
Уебър произнесе последните думи бавно и тихо, за да може скритото в тях съобщение да е ясно.
– Какво, по дяволите, трябва да означава това? - отвърна Бийзли.
– Разкажи ми за Борис Соколов. И говори тихо или можем да отидем на Пенсилвания авеню и да направим това пред Централното управление на ФБР.
– Кой е Борис Соколов? За какво става въпрос? Трябва да се обадя на адвоката си, вместо да играем на отговори на двадесетте въпроса.
– Определено бих те посъветвал да не му се обаждаш, освен ако не искаш да превърнеш това в шпионско дело. В такъв случай ще накарам да те арестуват тази вечер и ще извършим всичко това по начина, по който адвокатите го правят. Така че нека те попитам любезно: какво знаеш за Борис Соколов?
Бийзли го огледа внимателно, прецени картите, които държеше в ръцете си, както и залозите на масата.
– Някога работеше за мен, както вероятно вече знаеш. Вербувах го в Лондон, когато работех по руския случай. Няма файл 201120 за него, защото не е чак такъв актив. Просто се разбирахме с две приказки, ако мога така да се изразя.
– Искаш да кажеш, че сте крали пари заедно?
– Борис открадна огромно количество пари. Той е крадец от световна класа в добавка към това, че е и добър източник на информация. Аз бях служител на народа. Вече минах през всички тези лайна с Министерството на правосъдието, както, убеден съм, също знаеш. Ако имаха случай, щяха да го повдигнат. Но не го сториха и си го признаха пред адвоката ми. Така че в моята вселена официалното ми становище е следното: не съм откраднал абсолютно нищо. Следващ въпрос.
– Същият: кажи ми за Борис Соколов. Все още ли работи за руските служби?
– Мамка му, аха, на непълен работен ден. Разбира са, че работи. Затова е толкова ценен. Той е навътре в техните лайна. Също така е наясно, че ако не прави онова, което му казваме, ще го издадем на британците и спокойно може да се премести в Мурманск.
– Все още ли поддържаш връзка с него?
– От време на време. Когато се нуждая от нещо. Познава всеки мръсен руснак на планетата. Като справочник за задници е. Взимам от него информация, която давам на полевите си агенти. Те правят останалото. Това е работата на шефа на Службата за прикритие между другото. Обяснявам, защото си нов наоколо.
Уебър не обърна внимание на подигравката. Искаше да разбере какво се крие в главата на Бийзли, не искаше да се кара с него.
– Да видим дали съм разбрал правилно: поддържаш контакт от години с актив на СВР, но никога не си го вписвал като такъв на ЦРУ Така някой, който погледне към това, вероятно ще си помисли: Ако Соколов не работи за агенцията, то тогава Ърл Бийзли трябва да работи за руснаците. Или пропускам нещо?
Блек Джек поклати глава.
– Плашиш ме, Греъм. Трябва да си затънал в големи лайна, щом ме замеряш с подобни лайняни топки. Но тъй като вече произнесе обвинението, ще ти отговоря. Не, не съм агент на СВР. Нито сега, нито никога. Върни си думите или се обаждам на адвоката си. Можеш да арестуваш задника ми, когато си пожелаеш. Не се страхувам от теб. Ти си просто отчаян.
– Защо свърза Тед Янковски със Соколов?
– Моля?
Бийзли се изправи и отиде до бара, където си наля още едно уиски.
– Нека перифразирам въпроса - каза Уебър. - Защо помогна на Янковски да си скрие парите, като използва Соколов и твоя човек в Кипър?
– Същите простотии като Министерството на правосъдието. Вече ти казах, че те се отказаха.
– Сега аз те питам. Защо ги свърза?
Бийзли помисли за момент. Можеше да се опита да излъже нещо, но явно Уебър не блъфираше, като каза, че ще го арестува, а това щеше да предизвика един процес, който щеше да е много труден за контролиране и почти сигурно пагубен за кариерата му. Мъжът отговори с добре отработено спокойствие: