В сравнение с него Уебър беше аматьор. Заради това му беше трудно да намери правилния подход, някоя нужда или слабост в Хофман, която можеше да използва за целите си. Търсеше подобно преимущество във финансовите отчети, които беше изискал от Бийзли.
Греъм размишляваше как да уговори среща с Хофман, но както се оказа, Хофман направи първата крачка.
Директорът на разузнаването се обади по сигурната линия от офиса си в „Либърти Кросинг“, на няколко километра западно от централата на ЦРУ Предложи двамата да отидат на „излет“. Имало толкова много за обсъждане, каза той, и офисът не бил подходящо място.
- Предлагам да отидем да покараме лодка - каза Сирил. Обясни, че има малка платноходка в яхтклуб при река Потомак, близко на юг от летището. Предложи морското приключение да се осъществи този следобед, ако Уебър може да изчисти графика си: било ясен ден с попътен вятър, очаквали се големи вълни в три часа, затова най-добре да се срещнели точно в два и тридесет.
Уебър се извини и обясни, че се налага да присъства на среща на СНС121. Хофман му отвърна развеселен, че не трябва да се безпокои за това - срещата била отменена. Минута след като затвори телефона на ДНР, секретарката Мари се обади на Уебър и му съобщи, че срещата е била отложена, защото някои от участниците не можели да присъстват.
*
* *
Двамата директори на разузнаването пристигнаха във вашингтонския яхтклуб с минута разлика. Представляваха невероятна гледка за шепата хора, които се намираха наоколо в ранния ноемврийски следобед. Двата лъскави джипа паркираха пред сивата фасада на навеса за лодки; охранителите вече се бяха разположили върху дървения док. Над главите им се чуваше самолет „Делта“, който щеше да се приземи на летището на около километър от другата страна на залива. Една млада двойка, която караше велосипеди на велоалеята по протежението на Потомак, спря, за да гледа; бяха пропъдени от един от бодигардовете.
Хофман излезе през отворената врата на линкълн навигатора, автомобил, който беше още по-гротесков и по-голям от ескалейда на Уебър. Носеше специални обувки за плаване и чифт боровинковочервени панталони. За връхна дреха имаше яке, на което беше бродирано логото на ДНР на лявата част на гърдите му и името му, Сирил, с красиви букви. На главата си носеше избеляла от слънцето шапка с една-единствена дума на нея: (Redacted), в скоби, точно над козирката.
Уебър беше с дрехите, с които беше излязъл тази сутрин за работа. За разлика от Хофман имаше вратовръзка, но кога- то видя екипа на домакина си, я свали и я прибра в джоба на сакото си. Хофман тръгна към лодката, а Уебър го последва; Уебър се зачуди дали директорът на националното разузнаване беше разбрал за наскорошните му разговори с Рут Савин и Ърл Бийзли и се опитваше да предприеме превантивни действия. ЦРУ директорът не беше изцяло беззащитен; беше прекарал доста ползотворна сутрин с Блек Джек, преди Хофман да се обади.
Платноходката на Сирил беше подготвена и завързана за дока, платната и плющяха на вятъра. Мъж в дънки и маратонки стоеше до щага и държеше лодката. Под якето му имаше издутина - оръжие.
– Яхтата ми - каза Хофман и посочи към малкия плавателен съд. Беше близо шестметрова едномачтова платноходка от стъклопласт, от клас, известен като „Летящият шотландец“, един от най-простите плавателни съдове, който можеше да се намери. На кърмата беше изрисувано името му - (Redacted), заедно с порта и - Вашингтон.
Хофман стъпи предпазливо в лодката и се увери, че всичко е в отлично състояние, преди да покани Уебър да се присъедини към него. Кръглият му корем изпъкваше под синята черупка на непромокаемото му яке, но мъжът се движеше с изненадваща бързина. Уебър се качи на плавателния съд без никакъв финес и когато стъпи на него, той се килна на една страна. Охранителят с маратонките стабилизира съда, докато Греъм се качваше на него. Директорът на ЦРУ се хвана за парапета.