– Знаеш ли как да управляваш кливера122? - попита Хофман.
– Не - отвърна Уебър. - В Питсбърг нямаше яхтклуб.
– Аз ще се оправя - отвърна Сирил доволен. Той се пресегна през Греъм и стегна кливера, като издърпа платното през дървен клин.
– Развързвай - каза на своя асистент на дока, който отвърза въжето и го хвърли на предната палуба. Хофман започна да стяга отпуснатия грот123, докато не се изпъна и не започна да се пълни с вятър. Издърпа румпела124 към себе си и малката лодка се плъзна напред, докато си тананикаше под носа.
Уебър стоеше от подветрената страна, тежестта му накланяше плавателния съд към водата, докато се отдалечаваше от дока.
– Премести се, моля - каза Хофман и посочи към наве- трената страна. Греъм измести тялото си от другата страна на кокпита и съдът на мига се изправи и избълбука напред. Друг самолет се появи над тях, той хвърли голяма сянка върху водата и надипли платната с отходните газове от двигателите си.
– Не е ли всичко това... чудесно? - попита Хофман, докато наблюдаваше с удоволствие огромната шир на река Потомак. Уебър чинно кимна, макар че лицето му издаваше неговото неудобство. Стегна около себе си кашмиреното си сако, за да му пази от вятъра.
– Има плътно яке в багажното - съобщи Сирил. - Сложи си го. Ще ти е доста по-добре с него.
Уебър бръкна под палубата, за да вземе непромокаемата връхна дреха. Движенията му разклатиха платноходката, затова се наложи да се хване за перилото, за да запази баланс. Облече се и престана да трепери.
Лодката пореше водата напред, беше насочена към дървения вълнолом, който граничеше със западния край на пристанището. Хофман настрои кливера и провери дали лодката е правилно настроена. След това се обърна към Уебър, махна шапката, на която пишеше (Redacted), за да не закрива гледката към спътника му.
– Удобно ли ти е? - попита Сирил.
– Горе-долу.
– Добре, защото искам да обсъдим нещо неудобно. Съжалявам, че трябваше да те завлека във водата, но не се сетих за по-сигурно място, на което да проведем разговора си.
– Така и предположих.
– В беда си - заяви ДНР.
– Знам - отвърна Уебър.
Хофман продължи, все едно не беше чул отговора.
– Проблемите ти са под различни форми и размери. Най- големият е Джеймс Морис. Той е духнал, ти не можеш да го намериш и имаме всички основания да смятаме, че е на път да нанесе сериозна вреда. Сигурен съм, че директорът на АНС ти е изпратил малко материали, които обобщават притесненията му относно младия Морис и неговите премеждия.
– Това ме плаши изключително много - призна си Греъм.
– Така и трябва. Доколко познаваш Морис?
– Малко - отвърна Уебър. - Ровя за повече. Какво можеш да ми кажеш ти?
– Две неща, които може да са от полза. Първо, той е, прости ми за термина, перверзник.
– Какво трябва да означава това?
Наближаваха вълнолома. Хофман огледа платното. Пресегна се покрай Уебър към кливера и го издърпа през клина, за момент платното изплющя.
– Приготви се - каза Сирил. Избута румпела надалеч от закръглената си фигура и в същото време съобщи: - Отплаваме с вятъра.
Гротът се извъртя на една страна, когато лодката беше обърната към въздушните течения. Хофман обърна кливера към десния борд и го изпъна малко, като в същото време направи знак на Уебър да премести тежестта си в наветрената част. Целият този балет отне по-малко от пет минути и плавателният съд пое напред по новия си курс. Сирил се движеше икономично, с грациозност. Мъжът огледа платната и небето, изгубен в структурата на малката си лодка.
– Тъкмо беше започнал да казваш нещо - притисна го Уебър. - Как така Морис е перверзник?
Хофман премига, застина за миг и пак премига.
– Нека просто кажем, че има странни сексуални вкусове. Съвсем не ми е работа да обсъждам нечии чужди поведение и интереси. Живей и остави другите да живеят, това е моето разбиране за нещата. Проблемът с господин Морис е, че той си „играе“, което поставя него и агенцията в опасност.
– Как така си „играе“? - попита Греъм.
Хофман отговори с клинични термини през стиснати устни:
– Завързване, наказание, садизъм, мазохизъм, брутално- сти, копрофилия, урофилия, акротомофилия. Пълен набор от сексуални извращения, бих казал.
– Как научи за всичко това?
– Морис е небрежен. Оставя се да бъде разкрит. Това е непростимо. Останалото, пфу, какво ми пука? Но той започва да се набива в очите.
– Не и в агенцията. За първи път чувам нещо подобно за него. Според всички той е странно, умно хлапе, което знае доста за хакването.
– Да, той е всичко това: полезен служител, откъдето и да го погледнеш. Но също така е отклонение. Това е нещо нормално в хакерските среди, или поне така съм чувал. Постоянно крадат порно тези хакери. Част от култа им е. Краденето на незаконно или екстремно съдържание е част от посвещението им.