– Така ли? - измънка Уебър. Чувстваше се глупаво и му се прииска още повече да не се намира на този малък плавателен съд с капитан, който приличаше на Хъмпти Дъмпти с обувки за плаване.
Хофман бавно размаха пръст пред Греъм.
– Твоят проблем е, ако мога така да се изразя, че общуваш с други високоинтелигентни хора, които не могат да си представят подобни неща, и така пропускаш доказателствата. Можеш да попиташ онази приятна млада жена Ариел Вайс, с която се консултираш. Обзалагам се, че има своите подозрения какво прави Морис, когато се стъмни.
– Откъде знаеш за нея?
– Моля те, Греъм. Не искам да се хваля, но много малко неща не знам. Всяка разузнавателна агенция в държавата докладва на мен и има само няколко човека на висши позиции, които не ми дължат някаква услуга. Доктор Вайс е амбициозна млада жена. Естествено, че я познавам.
Уебър замлъкна, обмисляше какво му каза Хофман току- що и учудващия въпрос защо беше решил да сподели тази информация точно сега.
Малката лодка си беше проправила път към средата на широката река. Пред тях се намираше въздушната база „Болинг“ и спретнатите и редове с военни постройки. На запад, нагоре по реката, беше съсредоточен епицентърът на правителството: Конгресът, цивилните агенции, Белият дом, монументи и музеи, всичките бяха подредени симетрично, все едно правителствената собственост беше някаква официална градина. Президентът беше слаб, така смятаха всички, Конгресът беше разкъсван от партизански движения, все едно балансиращото колело се беше счупило и истинската работа на правителството беше спряла, но градината си оставаше безупречна.
– Мисля... - започна Хофман, но не довърши изречението. Вниманието му беше привлечено от лодката. Той отново я настрои така, че да плават нагоре по течението, отмести я по посоката на вятъра и отпусна грота и кливера, за да могат да поемат повече въздушна маса. Малкият плавателен съд набра скорост и се насочи към Хейнс Пойнт.
Уебър беше нетърпелив. Не му дремеше за лодката. Ръководеше разузнавателна агенция, която беше компрометирана, от кого и с каква цел - не знаеше, и за момента беше като затворник на това тясно пространство, което едва стигаше за двама големи мъже, докато домакинът му обсъждаше сексуални вкусове и използваше странни латински термини за тази цел.
– Спомена, че имаш да ми казваш две неща за Морис. Какво е другото?
– А, да - отвърна Хофман и отново се съсредоточи върху разговора си с директора на ЦРУ. - Изглежда, Морис е необичайно приятелски настроен към китайците.
– За секс ли говорим отново? - попита Греъм, макар че по темата знаеше доста повече, отколкото показваше.
– Не, говорим по работа. Морис разполага с изненадващо количество китайски контакти в сферата на информационните технологии. Смятам, че някои от тях могат да бъдат проследени до неговата младост. След като завършва „Станфорд“, прекарва две години в Китай. Знаеше ли това?
– Да, в интерес на истината знаех. Наясно съм, че Морис е програмирал за „Хубанг Нетуъркс“ навремето, както и за други. Ръководил е таен изследователски център в Кеймбридж с китайски партньор. Хората ми казват, че черпи парите си от черна сметка на офиса на ДНР. Представяш ли си!
– Голям си майтапчия. - Хофман махна ръка от румпела и изръкопляска. - Тази китайска връзка не те ли обезпокоява?
– Всичко около Морис ме безпокои.
– АНС смята, че той е в постоянен контакт с корпоративните фронтове, които АОХ125 използва за своите операции в тяхната кибервойна. Не само „Хубанг“, но и „Голдън Сънрайз Текнолъджи“ в Шанхай и „Синатрон Систъмс“ в Гуанджоу. АНС казва за тези двете, че са много лоши актьори. Искат да надуя свирката за него. Да го отрежа. Също така разполагат с обезпокоителна информация за руските му контакти, с която няма да те отегчавам сега.
– Все още не си сигурен, че е време да го изхвърлиш - констатира Уебър. - Искаш да наблюдаваш и да чакаш, за да видиш какво крои Морис. Прав ли съм?
– Така действаме в случаите на контрашпионаж, както сам ще разбереш. Ние не сме полицаи, ние сме разузнавачи, така че винаги предпочитаме да оставим нещата да се развиват колкото се може по-дълго и да видим докъде ще доведат. С Морис обаче започвам да се чудя. Вероятно е време, както обичат да казват във ФБР, „да натиснем спусъка“.
– Свали го, Сирил. Имаш пълната ми подкрепа, ако успееш да го откриеш. Ще стане огромен скандал, когато всичко излезе наяве: ЦРУ служител с връзки в Русия и Китай. По-интересното е, че е работил над секретни, тайни програми за директора на националното разузнаване. Може би в крайна сметка желанието ми ще се сбъдне и ще разруша ЦРУ.