– Има и други начини да се натисне спусъкът, Греъм. Можем да оставим младият Морис да се самоунищожи, бездруго е поел по този път. Може да си осъществи фантазията, над която работи, и да се погуби в процеса на работа.
– Ти си майсторът - каза Уебър и прибра няколкото кичура коса, които се бяха разрошили от вятъра. - Но ето какво ме учудва. Питам се постоянно: защо господин Хофман изведнъж се надърви на Морис? Преди две седмици, когато помолих за съвета ти, ти мънкаше.
– „Надървяне“ не е дума от моя професионален речник - отвърна Сирил превзето. - Нито „мънкане“. Но започвам да смятам, че е време да предприемем действия срещу Морис. Този мъж е способен да нанесе сериозни вреди.
Уебър изгледа Хофман. Двамата бяха затворени в толкова малко пространство, че се чувстваха все едно бяха един върху друг. Платноходката се разклати от вълните, предизвикани от преминаваща наблизо моторница. Греъм се наведе напред, за да балансира.
– Не е нужно да ме убеждаваш, че Морис е проблем - каза той. - Странното е, че той не е единственият, който има тесни връзки с китайците и руснаците.
Уебър остави думите му да повисят във въздуха за известно време. Хофман се занимаваше с кливера.
– Какво имаш предвид? - попита той.
– Виж себе си: като директор на националното разузнаване ти си главното куче. Хората обаче ми казват, че преди шест месеца си се срещнал с технологичния директор на „Хубанг Нетуъркс“. Казаха ми също така, че си инвестирал в китайски технологични компании, които се управляват от твое име от доверен човек в Исламабад. Бившия генерал Мохамед Малик. Правилно ли му произнесох името? Днес научих и нещо интересно за случая на Янковски. Знаеше ли, че не е задържал всички пари, които е откраднал? Не, очевидно е имал партньор в разузнаването, с когото е поделил плячката. Сторили са го чрез общ контакт в СВР.
– Какъв си ми умничък - отвърна Хофман и присви очи, докато не се превърнаха в малки цепки на голямото му, закръглено лице. - Шпионирал си чичо си Сирил. Там, откъдето идвам, това се смята за нещо лошо. Нещо, което не очакваш от член на екипажа си.
– Надлежна проверка - отвърна Уебър.
Хофман огледа внимателно по-младия мъж. Видимо беше охладнял, като че ли някой беше натиснал невидимо копче. Преди се отнасяше с недоверие към Уебър, но сега чувството беше открита враждебност.
– Ако си беше направил труда да провериш - започна директорът на националното разузнаване, - щеше да откриеш, че всичките ми инвестиции са представени пред Белия дом.
– Проверих - отвърна Греъм. - Няма запис за пакистанския тръст или за китайските му холдинги. А и секретариатът на ДНР не е вписал никоя от срещите ти с мъжа от „Хубанг“ или с технологичния директор на „Ябо Систъмс“. Що се отнася до руснаците, мисля, че тази информация е предадена на голямото жури. Прокурорите просто не знаят какво да правят с нея.
– Заплашваш ли ме?
– Съвсем не, капитане. Просто исках да разбереш, че съм си написал домашното.
Хофман се загледа напред към Хейнс Пойнт, който все още се намираше на стотина метра в далечината, след което към потъмняващото небе.
– Приготви се за кливера - нареди отсечено Сирил. - Това означава да си наведеш главата, за да не бъде отнесена.
Уебър се присви, доколкото му беше възможно, в малката лодка. Хофман се провикна и издърпа румпела към себе си. Вятърът подхвана грота и рязко завъртя гредата, пропускайки Греъм на сантиметри.
– Мисля, че е време да се прибираме, какво ще кажеш? - попита Сирил кротко. - Става късно.
– Тъкмо започна да ми харесва. Но както кажеш.
Хофман завъртя платноходката обратно към яхтклуба.
Вятърът беше утихнал с приближаването на нощта и сега се движеха доста по-бавно отпреди малко въпреки нежния тласък на речното течение.
– Изненадваш ме, Греъм - каза Сирил.
– Защо? Защото не лягам и не позволявам на хората да ме погалят по коремчето?
– Това е едно от нещата, да. Оказва се, че си изобретателен човек. Често обаче си мисля, че нямаш абсолютно никаква представа с какво се занимаваш. Имаш някои прозрения, но не и цялостен план.
– Не бъди толкова сигурен, Сирил. Но изкажи се. Просветли ме.
– Мисля, че вече казах достатъчно. Даже прекалено много, вероятно, но няма значение. Времето ти свърши. Кредиторите си искат парите обратно. Банкрутът е на път. Не биха ли казали твоите приятелчета бизнесмени точно това, а, Греъм?