Сирил имаше нужда от подобно дискретно място, защото се налагаше да сключи сделка: беше стигнал до заключението, че няма друг избор, освен да търси договорка с дявола, или поточно с руските разузнавателни служби, които се бяха закачили за Джеймс Морис. Беше получил още информация от адмирал Шумър от АНС и от неговия колега във ФБР, от която ставаше пределно ясно какво правеха руснаците с Морис: бяха яхнали новата идеологическа вълна на антисекретност. Това беше пълен абсурд, като се имаше предвид, че Русия беше полицейска държава, но не и по-абсурдно от издигането на идеалистичния флаг на глобалния антикапитализъм през 30-те години на миналия век. Китайците може би имаха пръст в машинациите на Джеймс Морис, но те бяха безполезни за Хофман освен бъдещата им пропагандна стойност. Не, точно руската карта трябваше да изиграе директорът на националното разузнаване, и то на безопасно място.
Сирил се свърза със своя приятел Камий де Монсо, който дълги години ръководеше отдел за тайни операции на френската ГДВС126 от неговия лъскав и модерен щаб на булевард „Мор- тие“ в североизточната част на Париж. Стори това индиректно, чрез посредник, един френски журналист, когото и двамата познаваха от години. Санитарната телефонна връзка беше уредена бързо и Хофман отправи молбата си. Каза на френския си приятел, че се нуждае от неговата помощ за организирането на спешна среща във Франция с Михаил Сердуков, заместник- директора на руската международна разузнавателна служба - Служба внешней разведки, - позната просто като СВР.
– Той ще попита за целта на срещата, cher ami127 - каза Де Монсо.
– Обясни му, че става въпрос за Джеймс Морис и че интересът е взаимен. Това трябва да е достатъчно. Искам да го видя до двадесет и четири часа в секретна квартира в Бретан. Ако се съгласи, можем да се срещнем в Париж, след което ще отидем там.
– Кой отговаря за секретната квартира? - попита французинът.
– Аз лично. Не принадлежи на никоя служба, само на ton oncle128, Сирил. Няма да успееш да я откриеш, така че не се опитвай.
Веднага пристигна отговор от Москва, който гласеше, че руснакът, който освен останалите си занимания ръководеше и контраразузнаването срещу Запада, ще се радва да се види със стария си приятел господин Хофман.
Сирил разполагаше с много малко време, за да се приготви и да изпълни една особено важна задача. Накара секретарката си да се обади на доктор Ариел Вайс в офиса и в Центъра за информационни операции. Беше непознато повикване, по молба на Хофман, от неправителствен номер.
– Обажда се твоят ментор и защитник - каза Сирил. - Казах ти, че може да те помоля за помощта ти. Е, сега те моля.
На Вайс и отне известно време, за да осъзнае кой и се обажда. Когато разбра, че е Хофман, и се прииска да затвори, но знаеше, че няма да е много умно от нейна страна да го направи.
– От какво се нуждаете, господин Хъ? Както добре знаете, откликвам само на оторизирани молби.
В гласа и се усещаше лека подигравка. Имаше чувството, че сега Хофман беше изпаднал в нужда.
– Тази молба е оторизирана от мен, дяволите да го вземат. Искам всичката информация за чуждестранните дейности на Морис: имена на полевите му агенти, дати на плащания, операционни планове, всичко, с което разполагаш.
– Защо не си я вземете сам? Все пак тази информация стига до вашата работилница.
– Защото не мога. Не правя това, което правя, ако ме разбираш какво имам предвид. Опитвам се да оправя този бизнес по начин, който не се обявява на висок глас. В твой интерес е да ми помогнеш. И, естествено, противното ще е много накърняващо за теб.
– Схванах. Но и аз имам молба от своя страна. Искам да ми кажете за какво ви е тази информация. Иначе ще съм в нарушение на правилника и няма да мога да ви я осигуря.
Тонът и беше любезен, но и лукав. Използваше собствените правила и процедури на общността срещу нейния собствен шеф.
– Ще си помисля по въпроса. Среща в „Лебанийз таверна“ в „Тайсънс галерия“ след час. Донеси всичката информация, която успееш да събереш. Имам самолет за хващане.
– Отговорете на молбата ми или няма да получите нищо - настоя Вайс.
– Не насилвай късмета си. Просто бъди на уговореното място след час.
Ариел събра материалите относно Джеймс Морис, с които разполагаше от собствените си проучвания, и онези, които беше придобила с ловкост и хитрост от собствената агенция на Хофман. Към тях добави онова, което беше получила от лондонската база за сътрудниците на Морис. Опакова всичко в отделни, секретни папки, които отбеляза като материали за предаване на директора на националното разузнаване, и слезе долу при охраната. Показа класифицираните файлове и заповедта за изнасянето им - процедура, която нямаше как да пренебрегне, - излезе на паркинга и тръгна към беемвето си.