Отне и по-малко от пет минути, за да стигне до „Тайсънс“. Паркира близо до „Мейсис“, на стотина метра от входа на ресторанта, и излезе от колата едва когато оставаха десет минути до уречения час.
Вайс беше седнала на една от масите горе, когато Хофман пристигна. Вратовръзката му беше на една страна, а Фи Бета Капа ключът му се клатеше странно на верижката на часовника му. Много хора биха го нарекли мърляч.
– Знам. Пълна каша съм. Не ми казвай - каза Хофман, който винаги беше изключително придирчив. - Имам прекалено много работа, а времето ми е прекалено малко. Донесе ли онова, за което те помолих?
Вайс посочи към чантата, която стоеше на пейката до нея.
– Разбира се. Но трябва да ми кажете за какво ви е. Иначе, както ви обясних по телефона, нямам правомощията да ви го предам.
Жената се усмихна превзето. Хофман завъртя очи.
– Ще използвам това, за да помогна на младия господин Морис да се самоунищожи. Вече ти казах това.
– Кой ви помага? Казахте, че отивате на пътешествие. С кого имате среща?
Хофман поклати глава.
– Не мога да ти кажа.
Ариел погледна в очите стария мъж, които бяха изморени от стреса през последните няколко дни. Принципно не блъфи- раше, но в този случай си струваше да го направи.
– Очевидно с руснаците - констатира тя. - Те са единствените, които могат да спрат тези хора. Можеха да спрат и Сно- удън, но не го сториха. Сега искате да ви помогнат да унищожите Морис.
Хофман я изгледа. Лицето му не съдържаше никаква емоция. Започна да си тананика атонален откъс от „Никсън в Китай“ от Джон Адамс.
– Ще приема това като „да“ - каза Вайс и се усмихна. - Срещате се неофициално с руснаците.
Хофман взе чантата и я вдигна над масата. Чувстваше се унизително да моли за подобни услуги. Не му харесваше. Прочисти гърлото си.
– Искам да свършиш още нещо, доктор Вайс. Възхищавам се на ентусиазма ти да извличаш информация от хората, но явно си забравила, че в случая предимството е на моя страна. Ти си мениджър средна класа, който е извършил сериозно нарушение, а аз съм директор на огромна правителствена агенция.
– Е, и?
– Ще изискам от теб да извършиш нещо след седмица или повече, за да приключим този въпрос. Може и да не ти хареса, но ще запазиш работата си. Даже нещо повече, ще ти помогне да се изкачиш по стълбицата.
– Какво ще е това нещо?
Хофман се усмихна, за момент беше възвърнал част от достойнството си, като беше отправил поредната неясна заплаха.
– Ще ти разкрия подробностите по-късно. Става въпрос за нещо, което трябва да бъде свършено, това е всичко.
Хофман се изправи, в ръцете си стискаше чантата с малкото съкровище с информация, което Вайс му беше донесла.
- Съжалявам, че съм толкова груб. Принципно не съм такъв наистина. Но ме очакват в „Лендмарк Авиейшън“ в „Дълес“. - Сирил погледна часовника си. - В интерес на истината вече закъснявам.
Хофман излетя навън. Прекалено рано беше, за да пие, но Вайс си поръча бира поради простата причина, че и се удаваше възможност да постои сама и да помисли, преди да се върне на работното си място.
*
* *
Хофман отлетя през нощта със самолет „Гълфстрийм“, без отличителни белези освен номера на опашката му. Кацна на „Бурже“, летище, което се намираше близо до центъра на Париж и се използваше за корпоративна авиация. Камий де Мон- со, приятелят му от ГДВС, го посрещна. С него беше мъж с федора и слънчеви очила, който прегърна Хофман и го целуна по двете бузи. Двамата се качиха на борда, докато зареждаха самолета на Сирил след трансатлантическия полет. Петролните маркучи бяха извадени и гълфстриймът отлетя, за да осъществи краткия полет на запад до Сен Мало в Динар, което беше най-близкото подходящо за кацане място.
Едва когато се издигнаха във въздуха, гостът на Монсо, Михаил Сердуков, си свали шапката. Той беше сдържан, добре поддържан руснак, който въобще не влизаше в стария стереотип на служител на КГБ. Фигурата му беше стройна, прекарваше известно време във фитнеса, беше облечен в хубав италиански костюм. Той и Хофман говореха от време на време, като си припомняха срещи в Хелзинки, Бейрут и Исламабад. Френският им домакин клюкарстваше за техни общи познати в глобалното братство на разузнаването: йорданския директор на разузнаването, който беше изнудван от любовницата си, грузинеца, който беше хванат да измъчва затворници и беше принуден да се пенсионира по-рано.