Самолетът на Морис се приземи на летище „Дълес“ и той си хвана такси до апартамента си на Дюпон Съркъл. Отвори вратата и отвътре го лъхна застоялият и студен въздух. Пощата му се беше натрупала на пода зад предната му врата. Защо въобще съществуваше още поща? Морис си махна перуката и големите очила. Прибра паспортите, кредитните карти и мобилните телефони в сейфа в дрешника си. Взе си душ, за да отмие мръсотията от полета от себе си. Търкаше тялото си с гъба, докато не го заболя. Когато се изкъпа, се обви с кърпа и избърса парата от огледалото, за да се погледне в него. Сега беше по-слаб, откол- кото когато замина. Можеше да види изпъкналите си скули и възлестата цепка на брадичката си. В очите си забеляза дълбоката умора, изтощение, което не можеше да бъде изтрито дори и след сто години сън. Освен умората на лицето му беше избила и червенина, все едно мозъкът му беше прекалено горещ за кожата му. Погледна пениса си - беше свит и отпуснат.
Морис се облече, но остана в апартамента си. Поръча си хранителни стоки от „Пийпод“. Прекалено изморен беше да си сготви нещо за вечеря, затова също така си поръча храна от един тайландски ресторант в квартала. Миризмата на чесън изпълни апартамента му. Отвори един прозорец, за да се от- мирише, и изхвърли яденето непобутнато. Взе една филия хляб от торбата с продуктите, а след това и още една. Имаше чувството, че тялото му е пречка, че е истинско бреме за него да го нахрани. Легна да поспи малко; когато се събуди в ранни зори, изпи едно хапче, но то не помогна.
*
* *
Греъм Уебър извика Ариел Вайс в офиса си. Директорът беше неспокоен, беше готов да нападне. Срещата му с Хоф- ман отпреди два дни беше обострила глада му. Мари почука, за да съобщи, че госпожица Вайс е пристигнала. Погледна се в огледалото над бюфета и видя, че все още има тен по бузите си отпреди тези два дни.
– Някой се е пекъл на слънце - констатира Ариел, когато секретарката затвори вратата. Тя свали черното си палто и червения кашмирен шал, който носеше заради следобедния хлад, и ги подаде на Уебър, който ги закачи в дрешника си. Жената седна срещу бюрото на Греъм. В ръцете си държеше две папки.
– Къде беше между другото? - попита тя, вече му говореше на „ти“, и огледа внимателно необичайния му ноемврийски тен. - Кажи ми, че си бил на Бахамите.
– На Потомак - отвърна Уебър. - Директорът на националното разузнаване ме покани да плаваме.
– Сирил Хофман? Този старец? Не мога да си го представя в нещо друго освен във фотьойл.
Вайс не спомена факта, че съвсем наскоро и тя се беше срещнала със същия човек и че знаеше, че е отпътувал по спешност в чужбина, за да се срещне с някакъв руснак. Укриването на информация бързо и беше станало навик.
– Хофман е човек с много таланти - обяви Уебър. - Искаше да ми сподели поверително, че Джеймс Морис работи за китайците. Или поне така твърди той. Никога не знаеш какво се върти в главата на директора на националното разузнаване.
– Можеш да попиташ Морис лично, Греъм. Прибра се у дома днес. В интерес на истината би трябвало да е кацнал на летището от Париж преди няколко часа.
– Това е моят ден за изненади. Откъде знаеш това?
– Той ми каза. Изпрати ми съобщение, а ти, Бийзли и Рут Савин сте в копие.
– Отворен имейл? Това не ми прилича на Морис.
– Излязъл е на светло. Изпратил е съобщението на публичните ни адреси. Може даже да го е постнал във Фейсбук.
Уебър се загледа в тавана за известно време, след което върна погледа си отново към нея. Очите му искряха с пламъка на човек, който смята, че е разгадал загадка.
– Морис е бита карта. Бил е отзован у дома от „Контрол“. Това е еднопосочен билет. Станал е заменим. Който и да го е използвал, вече няма нужда от него. Това е всичко!
Жената го погледна на една страна, като че беше казал някоя огромна глупост.
– Смятах, че Морис е мозъкът. Как така се е превърнал в шимпанзе?
– Морис е ослепителен изпълнител, но не е ръководителят на цирка.
– Трябва ми време, за да осмисля всичко това, господин директор. „Преизчисляване на маршрута“, както се изразява моята GPS навигация. Междувременно разполагам с нова информация за теб.
Вайс подаде първата папка на Уебър.
– Морис определено има приятели в Китай - каза тя. - Хофман е прав за това. Разполагам с документи.
Греъм разгледа съдържанието на папката. В нея бяха изброени служителите на „Фудан - Изследователски център на Източна Англия“ заедно с други следи, които Ариел беше намерила за доктор Еманюъл Ли и неговите разузнавателни дейности за Китай под най-различни самоличности.