Уебър затвори папката. Погледна през прозореца към голите върхове на дърветата.
– Китайците са навсякъде около Морис - каза той. - Това иска да втълпи на всички Хофман. Но ние не ги виждаме да правят нищо. Ако това е някаква операция, каква е целта и?
– Може би Морис е в летаргия.
– Морис? Шегуваш ли се? Той е прекадено шумен. Това е още едно от нещата, които Хофман искаше да ми каже между другото. Сподели ми, че Морис обичал извратения секс. Това истина ли е?
– Откъде да знам? Морис е мой началник. Не го питам с кого спи.
– Хофман спомена, че екстремният секс е част от хакерска- та култура, макар че за него вероятно всякакъв секс е екстремен. Каза ми да питам теб.
– Благодаря ти за това. - Жената се изчерви.
– Като технически експерт по хакерите - нежно изрече Греъм - помогни ми.
– Е... определено е вярно, че хакерите се интересуват от странни неща. „Ако нещо съществува, значи има порно с него.“ Това е едно от правилата на интернет. Сигурна съм, че Поунзор е попадал на много странни материали и вероятно някои от тях са му харесали. „Нищо не е свещено.“ Това е още едно от правилата на интернет. Поунзор е добър в онова, което прави. Не би се оставил да бъде хванат, освен ако господин Хофман не се постарае много сериозно.
– Съжалявам, може би това въобще не е моя работа - отвърна Уебър засрамен. - Какво друго имаш за мен, освен че шефът ти се е върна и разполага с китайски приятели?
– Попаднахме на нещо странно в Центъра за информационни операции. Не сме сигурни защо, но нов бийкън започна да свети тази седмица в Банката за международни разплащания. Обадих се в АНС и се оказа, че те са забелязали същото нещо. Сигурна съм, че Хофман знае за това.
– Какво ти говори този бийкън?
– Вероятно, че някой е готов да активира хак. Приготвят съставните части на нещо. Само дето не знаем на какво.
– Морис знае - каза Уебър.
– Върви го попитай, Греъм. Вероятно утре ще си бъде в офиса. Можеш да отидеш и да го изненадаш. Ще ти пратя съобщение, когато пристигне.
– Морис може и да не го осъзнава, но е ударил на камък - констатира Греъм. - Свършен е. Ще влезе в затвора.
– Добре, шефе - отвърна Вайс. Зачуди се дали Уебър ще може да се справи със ситуацията. Продължаваше да я изненадва, но подозираше, че не осъзнава колко много врагове има всъщност.
*
* *
На следващата сутрин, след като Уебър беше получил докладите от Лумис Брейдън и беше прегледал каблограмите от изминалата нощ със Сандра Бок, някой почука на вратата му. Мари му предаде, че заместник-директорката на Центъра за информационни операции се е обадила и е оставила съобщение, че директорът, господин Морис, се е върнал в офиса.
Уебър се обади на охраната си и измина набързо с автомобила си краткото разстояние до парка, където беше скрита сградата на ЦИО. Часът беше десет и по-голямата част от правителствените служители вече трябваше да са започнали, но няколко млади хора в тениски продължаваха да пристигат.
Уебър мина през охранителите долу и влезе в голямата операционна зала в центъра на сградата, където се намираха офисите на Вайс и Морис. Много млади служители бяха по местата си и работеха пред двата си компютърни екрана, като влизаха и излизаха от тайни чат румове. Лицата им съдържаха странността на абнормално умни хора, чиито таланти се бяха развивали чрез антисоциално поведение.
Някаква жена от азиатско-американски произход погледна над мониторите си, докато Уебър минаваше покрай нея, и се слиса, все едно беше видяла знаменитост.
– О, Боже, господин директор - изуми се тя. - Какво правите тук?
Греъм сложи пръст на устните си и каза:
– Шт. Изненада е.
Уебър продължи да върви покрай стъкления офис на Ариел Вайс, в който в момента работеше тя. Беше зад машините си, но вдигна поглед от тях, погледна го и му се усмихна.
Още няколко крачки и директорът се озова в далечния край на залата пред метална врата, която охраняваше офиса на Джеймс Морис. Разполагаше с две електронни заключалки и интерком за комуникация с човека вътре. Докато останалата част от центъра създаваше впечатлението за колективно работно място, това тук беше изолирана зона: подсигурено помещение в един топ секретен комплекс.
Уебър почука три пъти на вратата, всеки следващ път по- силно. Не последва никакъв отговор. Натисна звънеца на ин- теркома. Отново не получи никакъв отговор, но задържа пръста си на бутона, докато не последва такъв.
– Махай се. Не съм на разположение за срещи - каза глас по говорителя.
Уебър натисна бутона на интеркома отново и задържа пръста си върху него около двадесет секунди, докато гласът не се завърна отново.