Уебър набра мобилния телефон на своя приятел Уолтър Айвс в Министерството на правосъдието. Попита го дали има някаква промяна в случая „Янковски“, както и нови доказателства за Ърл Бийзли, шефа на Службата за прикритие. Айвс му каза, че разследването продължава. Писмото до адвоката на Бийзли, в което го обявяваха за невинен, все още беше в сила. Но имаше нещо интересно, което се беше случило скоро: адвокатът на Джек Блек се обадил вчера, за да насрочи среща за другата седмица, на която клиентът му може би щял да представи нова информация, която засягала Янковски.
– Колко мило - отвърна Уебър. Бийзли му предоставяше подарък, с който да скрепи дружбата им. Нощта в „Щастливи дами“ и разговорът след това бяха постигнали поне толкова.
– Още нещо, Уолтър - изрече бавно директорът на ЦРУ - Провеждаме разследване срещу наш служител, обвинен в шпионаж. Казва се Джеймс Морис. Смятаме, че е изнасял информация в полза на руснаците. Ще помоля Рут Савин да сезира прокуратурата възможно най-скоро. Трябва да го получиш след ден. Накарай бюрото да го арестуват.
– Значи откри своята къртица - каза Айвс. - Той ли е?
– Така мисля.
– Съжалявам - отвърна Уолтър.
– Да. Не е приятно. - Уебър затвори.
Директорът на ЦРУ трябваше да продължи с проверката на другите си заподозрени. След разговора с Айвс се обади на тримата, които беше избрал за свои скрити агенти: първият беше армейски бригаден генерал, който работеше като заместник-директор в Централната служба за сигурност към АНС. Уебър го помоли за резултатите от проекта, който му беше описал преди седмица: дали АНС са прихванали някакви сигнали, по телефона или интернет, които биха свързали Рут Савин с някой от списъка с издирваните израелски служители или агенти в Съединените щати?
– Чиста е - отвърна армейският бригаден генерал. - Ако някой е в контакт с нея, то в такъв случай използват пощенски гълъби.
В интерес на истината Уебър никога не се беше съмнявал в Савин. Вихрушката на израелското влияние във Вашингтон беше докоснала всичко и всички, свързани с политиката; тя беше най-успешната политическа програма в историята. Кога- то Савин дойде да работи за ЦРУ тя показа една отдадена лоялност. Хората, които я обвиняваха, рязко замлъкнаха или бяха обявени за антисемити, или и двете.
Уебър попита бригадния генерал за Ърл Бийзли, шефа на Службата за прикритие. Дали Бийзли е бил в контакт с някой руски представител - служител на ФСБ или СВР, някой влиятелен агент, предприемач или банкер? Отговорът отново беше „не“, но генералът отбеляза една интересна подробност: Бийзли беше поискал от АНС някаква информация за руския паралия на име Борис Соколов; интересуваше го уронваща информация, която да докаже връзката между Соколов и Тед Янковски.
Естествено, Блек Джек събираше уронващи материали, това беше подаръкът му за Уолтър Айвс, който адвокатът му опаковаше за доставяне. Бийзли беше играч. Този път залагаше къщата и искаше да се презастрахова.
Уебър се обади на втория си контакт, който се занимаваше с връзките с разузнаването в кабинета на министъра на правосъдието. Този човек беше виждал всички деликатни документи, които се движеха наоколо. Греъм му зададе същите въпроси: дали беше срещал имената на главната съветничка на ЦРУ или шефа на Службата за прикритие някъде? Отново всичко беше чисто.
Уебър набра последния си съветник, онзи, който работеше в подразделението на национална сигурност към ФБР и разполагаше с най-деликатната информация от всички. Цяла седмица беше търсил нещо за Рут Савин и Ърл Бийзли. Бюрото разполагаше с информатори и наблюдателна техника на изключително много места: беше същото като да клатиш дърво - ако нещо беше заседнало между клоните му, по някое време щеше да се освободи и да падне на земята. Но третият контакт също му отговори, че не разполага с нищо.
Уебър остана доволен, че двамата му колеги са чисти: Рут Савин, каквито и да бяха действията и, когато работеше в Хил, нямаше никакви контакти с израелското разузнаване; Ърл Бийзли можеше и да има цял камион с мръсно пране от руски гангстери и шпиони, но не работеше за тях.
*
* *
Уебър попита своя човек във ФБР един последен въпрос, който беше толкова деликатен, че не посмя да го зададе на предните си информатори. Дали нещо е минало пред погледа на подразделението на национална сигурност към ФБР, което предполагаше някаква необичайно дейност или контакти с чужди правителства на директора на националното разузнаване Сирил Хофман?