Заместник-директорът на ФБР се изкашля странно. Вероятно търсеше правилните думи.
– Това е шефът ми, сър - отвърна тихо мъжът.
– Знам - отвърна на свой ред Уебър. - Но се нуждая от истината. Ако си забелязал нещо, искам да знам какво.
Заместник-директорът на ФБР остана мълчалив за един дълъг момент. Най-накрая помоли Греъм Уебър да се срещне с него насаме, при тенис кортовете в парк „Източен Потомак“ в четири следобед.
По настояване на Уебър отидоха с личната кола на Джак Фонг - шевролет блейзър. Фонг остави директора пред входа на парка. Мъжът от ФБР стоеше до балона, който покриваше тенис кортовете през зимата. Изглеждаше премръзнал и изнервен. Направи знак на Греъм да го последва към едно място зад балона, където нямаше да се забелязват.
Говориха по-малко от петнадесет минути, след което мъжът от ФБР се върна в офиса си на върха на крепостта на ФБР на Пенсилвания авеню. Уебър се върна в ЦРУ и каза на Мари, че е ходил да пазарува. Целия следобед и късно през нощта се чудеше какво да прави с информацията, която беше получил относно неоторизираното пътуване.
37. Вашингтон
Греъм Уебър нямаше да действа първи, като по този начин нарушаваше едно от кардиналните правила, които Сандра Бок му беше дала, когато пристигна на служба тук. Сутринта след посещението си при Джеймс Морис се събуди в обичайното си време за ставане - пет сутринта - в своя апартамент в „Уотъргейт“. Навън беше сиво и мрачно, а водата хвърляше бяло отражение, което правеше реката едно цяло с облачното небе. Беше спал лошо и на няколко пъти се събужда през нощта. Изморено облече анцуга и маратонките си и излезе навън, за да побяга. Стигна до Хейнс Пойнт и се върна, следван от млади мъже и жени, облечени в клинове.
Докато се изкъпа, избръсна и хапна набързо, беше станало шест часът. Големият му черен автомобил го очакваше на Вирджиния авеню. Уебър се появи и тръгна към него, шофьорът му държеше вратата отворена. Оскар беше служил в Ирак и Афганистан и беше преживял цяла декада, изпълнена със стрес. Харесваше му да има работа, в която най-големият проблем, за който трябваше да се безпокои, бяха задръстванията.
Насочиха се към централата. Оскар променяше по малко маршрута им всеки ден, тъй като Уебър беше човек със статут на ценна мишена. Един ден минаваха по Уайтхърст Фриуей надолу по Кий Бридж, друг ден щяха да направят обратен завой по Вирджиния авеню и да поемат по Рузвелт Бридж. Тази сутрин Оскар зави наляво по Рок Крийк Паркуей и нагоре по рампата покрай монументалните статуи по широкото протежение на Мемориъл Бридж, ограден от двете страни от сивия Потомак. Уебър четеше „Ню Йорк Таймс“, а водещата история беше за последните обрати в безкрайната европейска финансова криза. Британската лира беше подложена на натиск през изминалите няколко дни, а еврозоната беше в агония.
Автомобилът на Уебър беше изминал две трети от моста, когато двигателят спря. Нямаше задавяне или други обезпокоителни звуци, които да подсказват липса на гориво или проблеми с карбуратора. Просто мощността изчезна. Двигателят замлъкна, светлините в колата изгаснаха, последва обезпокоителна аларма, че еърбеговете са дезактивирани. Джак Фонг, охранителят, който се намираше на мястото до Оскар, стисна здраво автомата в скута си и се обади по линията за спешни случаи, за да обяви тревога.
– Какво става? - попита Уебър.
– Не знам, сър - провикна се Оскар. Мъжът се опитваше да контролира автомобила. Усилвателят на волана беше отказал, както и усилвателят на спирачките. Всяка електрическа система в превозното средство се беше изключила.
– Насочи се към кръга - изкрещя Фонг и посочи към тревата отсреща улицата в далечния край на моста. Автомобилът се насочи натам, докато Оскар викаше през прозореца към другите шофьори да се махнат от пътя.
– Залегнете, сър - нареди на директора шефът на охраната. Военното му обучение излизаше на повърхността и мъжът третираше случващото се като операция в центъра на Кабул.
Оскар съумя да спре голямото превозно средство, като го блъсна в тревния кръг в далечния край на моста; докато тревата забавяше ескалейда, мъжът дръпна ръчната спирачка. Следващата ги кола се отклони от пътя и ги последва. Двамата охранители в нея излязоха бързо навън и образуваха периметър около неизправното превозно средство на директора. Две коли, които бяха засечени от ескалейда, след като изгуби контрол, също отбиха встрани.
– Трябва да ви изведем оттук, директоре - каза Фонг. Тъкмо се обаждаше за помощ, когато радиото му се изключи. Мъжът се опита да смени батериите с нови, но нищо не се промени. Лицето на Фонг се зачерви, приличаше на светофар, който превключва цветовете. - Колата ви безопасна ли е? - провикна се той към шофьора на второто превозно средство.