– Така мисля - отвърна мъжът.
Фонг погледна към Оскар, който поклати глава. Нямаше доверие на втората кола. Щом главното превозно средство беше ударено, второто също щеше да е уязвимо. Уебър беше излязъл извън ескалейда и се опитваше да набере някакъв номер на мобилния си телефон, но шефът на охраната го накара да се върне обратно със свиреп крясък.
– Сър! Нападнати сме. Искам да се приберете веднага в автомобила и да останете в него, моля ви.
Шефът на охраната се опита да прикрие с тялото си Уебър, но директорът искаше повече от всичко сега да се движи свободно, но нямаше тази възможност.
– Отдръпни се, Фонг - провикна се той. - Нека се обадя в централата и да разбера какво се случва.
Уебър набра номера на своето блекбери. Тъкмо започваше да обяснява къде се намират, на Мемориъл Бридж от страната на Вирджиния, когато телефонът изгасна.
– О, Господи - каза Греъм. - Знам какво е това.
Фонг го натискаше надолу отново и този път директорът не се възпротиви. Шефът на охраната го накара да легне вътре на седалката, а той зае стрелкова позиция над него. Оскар и двамата мъже от втората кола бяха извадили оръжията си и стегнаха периметъра около ескалейда на Уебър.
Пет минути по-късно последва вой на сирени и калейдоскоп от мигащи светлини на отряда за бързо реагиране към Федералната служба за охрана, който пристигаше с три автомобила. Бяха последвани от две коли - на Паркова полиция и Службата за сигурност, които бяха получили спешните повиквания, както и линейка, която следваше парада. Няколко офицера с извадени оръжия се спуснаха към Уебър.
– Трябва да ви изведем оттук, сър - каза Фонг и огледа събиращите се коли и зрители. Той бутна Греъм към водещия автомобил на ФСО, който беше брониран шевролет събърбън. Втори охранител от екипа на директора на ЦРУ изгони служителя на ФСО от пътническата седалка и се намести на нея, като зае стрелкова позиция.
– Движение! Тръгвай към централата на ЦРУ
Събърбънът изръмжа, излезе от кръга и тръгна по Джордж
Вашингтон Паркуей, дулата на две автоматични оръжия се подаваха от предното и задното стъкло от дясната страна. Комуникациите на Уебър все още не работеха, така че Фонг взе мобилния телефон на шофьора и набра командния пункт на Службата за сигурност. Греъм направи знак на шефа на охраната да му подаде апарата.
– Какво, по дяволите, се случва? - попита директорът на ЦРУ
– Не знаем, сър, освен че сме нападнати. Всяка система е неизправна.
– Някой друг в правителството бил ли е ударен? Белият дом или Министерството на отбраната?
– Не, сър. Току-що проверихме. Всичко друго работи. Изглежда, вие сте единствената цел.
– Това е диверсия - констатира Уебър.
– Ние не го наричаме така, сър. Това е тревога първа степен. Който и да е тръгнал след вас, натиска всички бутони. Трябва да ви изолираме в Лангли. Искаме да използваме алтернативния офис на четвъртия етаж, докато не приключим с това.
Офицерът на смяна поиска да разговаря с шефа на охраната на Уебър и той подаде телефона на Фонг, който се намръщи, когато чу каква е ситуацията. Обърна се към директора:
– Сър, трябва да се прикриете - каза той. - Веднага.
– Късно е за това - отвърна Уебър.
– Сериозен съм, господин директор. Моля ви да залегнете, за да не се виждате от никой прозорец.
Греъм изпълни нареждането на Фонг. Всички следваха процедурата.
Шевролетът се движеше с близо сто и тридесет километра в час по магистралата, която минаваше през хребета на южния бряг на Потомак; сирената му виеше толкова силно, че другите шофьори отместваха колите си настрани, за да разчистят пътя.
Когато джипът наближи агенцията, направи рязък завой на рампата, която водеше до централния вход на ЦРУ. Металната бариера падна точно навреме, за да пропусне пищящия автомобил. С невероятна скорост стигнаха до главния вход и завиха надясно към подземния гараж. Шофьорът се отпусна едва кога- то металната врата се затвори зад тях.
Там ги чакаше отряд от Службата за сигурност заедно с Марша Клайн, заместник-директора на „Поддръжка“.
– Какво става, Марша? - попита Уебър и се изправи в седалката.
– Не знаем - отвърна Клайн. - Хората ми разглобяват колата ви и търсят дезактивиращи устройства. Все още работят над нея. Помолихме бюрото за помощ преди пет минути. Надявам се одобрявате.
– Това е кибератака - заяви директорът на ЦРУ. - Вътрешна работа е. Трябва да е такава. Влезли са в електронните системи на автомобила ми и са изключили всичко. Сториха същото и с комуникациите.