Клайн кимна, след което сви едва рамене. Чувстваше се засрамена, че разполага с толкова малко информация.
– Наистина не знаем, сър.
– Е, аз знам. Това е кибератака, няма да откриете нищо. Прекалено са добри.
– Може би, господин директор, но сега трябва да ви отведем до безопасно помещение. Имаме такова на четвъртия етаж. Нищо не влиза и не излиза оттам, освен ако ние не се разпоредим. Всички системи действат самостоятелно - въздух, вода, електричество и всяка жица в стаята е чиста.
Уебър поклати глава.
– Точно там искат да бъда - измърмори той. - Изолиран и бездеен.
– Сър? - учуди се Клайн. Тя побутваше директора да тръгне към личния си асансьор. Безсмислено беше да се противи. Те се опитваха да го предпазят, дори да не знаеха от какво, защо или как.
– Знам, че просто си вършиш работата, Марша, но ти казвам, това е вътрешна атака. Правиш точно онова, което те искат.
– Да, сър - отвърна жената.
Двамата с Клайн влязоха в малкия асансьор пред тях, а вездесъщият Джак Фонг ги следваше по петите. Жената натисна „4“ и след леко поклащане на кабелите кабината се задвижи нагоре.
Между втория и третия етаж асансьорът внезапно спря и осветлението се изключи.
– Какво, в името на Бога, се случи? - изуми се Уебър.
– Залегнете, сър - нареди Фонг, който за един абсурден момент си помисли, че долната част на кабината ще бъде по- безопасна. Охранителят започна да вади оръжието си, но Марша спря ръката му.
– Не тук - нареди тя.
Жената разполагаше с фенерче в джоба си и го извади, за да освети управлението на асансьора - търсеше бутона за алармата. Натисна го, но не се чу нищо. Взе телефона за спешни случаи, но той също не работеше.
– Това вече не е забавно - констатира Уебър.
– Прието - отвърна Клайн. Тя извади своето собствено комуникационно устройство от джоба си, което за щастие беше в състояние да приема и предава в металната обвивка на кабината.
– Имаме код червено в личния асансьор на директора - каза в телефона си тя.
Уебър успя да чуе тревожното квакане от другата страна на линията на някакъв офицер, който вероятно смяташе, че агенцията е под обсада.
– Чакай малко и ме изслушай - заповяда Клайн. - Кабината на асансьора просто спря между втория и третия етаж. Изпрати отряд да ни извади. Веднага.
– Как да проникнем? - попита офицерът от другата страна на линията. Марша беше включила на високоговорител и около мъжа се чуваха объркани възгласи.
– Отворете вратите отгоре и отдолу - обясни Клайн. - Ко- гато стигнете до шахтата, се спуснете по асансьорните въжета. Доведете пожарникари. Те са обучени за това. Обадете им се веднага, докато чакаме.
– Пожарникарите вече са тук, госпожице Клайн - обади се друг глас.
– Добре. Помнете: има люк в горната част на кабината, но донесете горелка за всеки случай. И съм напълно сериозна, като казвам да се размърдате. Който и да е спрял този асансьор, може да го разбие. От вас зависи.
– Сериозна ли си за разбиването? - попита Уебър в тъмнината на малкото пространство.
– Напълно - отвърна Марша. - Точно сега трябва да допусна, че някой се опитва да ви убие.
– Просто искат да ме премахнат от пътя си - натърти Уебър.
– Може би перманентно, сър.
Можеха да чуят спасителния отряд да тропа по металните врати - горе и долу - и да навира железни лостове, за да ги отвори. Когато съумяха да го сторят, алармите се задействаха на втория и третия етаж и създадоха голяма врява. Някой успя да изключи тази на долния етаж, но на горния продължи да вие изнервящо.
В кабината започна да става задушно, докато чакаха спасителите им да си проправят път до нея и да ги освободят.
– Тук вони - отбеляза Уебър.
Чуха тупване на тавана, когато член на отряда стъпи на кабината - тя се разлюля леко от допълнителната тежест на тялото на мъжа.
Пожарникарят задърпа люка и стърготини боя се посипаха по тях вътре в асансьора. Мъжът продължи още известно време с опитите си да го отвори, но той не поддаде, и десет секунди по-късно чуха съскането на горелката. След още няколко секунди синьо-белият пламък проби през метала. Пожарникарят опита отново люка и този път той се отвори.
Силният лъч на прожектора, насочен към тях от третия етаж, освети кабината като вътрешността на микровълнова фурна.
– Изведете шефа оттук веднага - провикна се Клайн през новоотворената пролука.
Спуснаха им въже. Към него бяха закачени ремъци.
– Стъпете на въжето, моля, господин директор - каза Клайн.
Уебър вкара краката си между ремъците и Марша се провикна да го издърпат. Не беше особено лесно да го извадят през аварийния отвор, затова се наложи да бъдат внимателни. Най- накрая се озова на междуетажното пространство. Няколко ръце се протегнаха към него, за да го извадят от шахтата и да му помогнат да махне ремъците.