Усилията да се справят с тази криза бяха още по-усложнени от факта, че системният администратор Ърнст Люин, неговата заместничка Бриджит Сондерман и няколко десетки други висши членове на отдела по информационни технологии нямаха достъп до акаунтите си и не можеха да влязат в системата. Консултантите по сигурността, които бяха пръснати в Цюрих, Лондон и Пало Алто, също бяха изолирани.
В скъпоценните първи минути, в които системите на БМР бяха ударени, екипът на Джуно направи поредица от промени в основните финансови и търговски сметки. Количеството злато, което беше под формата на резерв, намаля с близо три милиона СПТ, а размерът на заемите, отпуснати на централните банки, се увеличи с два милиарда. Всички други балансови сметки бяха леко изменени. Салдата на БМР бяха намалени и сумите бяха автоматично преведени по сметки на страните от Третия свят, които бяха част от БМР системата. Софтуерът изтри всякаква следа, че тези трансфери са били осъществявани. Всичко това приличаше на магически трик. Парите изчезваха от единия джоб и се появяваха в другия.
Търговската система беше засегната по сходен начин. С промяната на логическите правила вътре в системата не беше възможно да се осъществяват чисти сделки. Информацията, която трябваше да се изпрати до бек офиса за решение, беше връщана на страните, което създаде объркване в централните банки по целия свят. По времето на това объркване беше осъществено ново преразпределение на богатствата. Сумите бяха малки на фона на глобалната търговия, но достатъчно големи за някои от страните в Африка, Азия и Латинска Америка.
Централните банки, които изведнъж осъзнаха, че нещо се случва със сметките им, се опитаха отчаяно да се свържат с БМР чрез електронни съобщения, а после и по телефона. VOIP телефонната система също беше неактивна, тя разчиташе на цифрова маршрутизация, която можеше да бъде повредена от онзи, който държеше „руут“ правомощията на системните администратори. Терминалите на Блумбърг продължиха да работят през първите няколко минути и беше възможно да се изпращат информация и съобщения до БМР, но те също съвсем скоро спряха да функционират.
Екипът на Джуно нападна архивните съоръжения на БМР в информационния център едновременно с основната атака. Тези архиви представляваха в основите си огромни бази данни, организирани според компютърните правила, които не бяха много различни от правилата за колоните и редовете, които се използваха в нормалните таблици на „Ексел“. Когато правилата бяха променени, целостта на архивните информационни таблици се разпадна. Резервната информация вече не беше последователна, нито пък съвпадаше с данните първо ниво в самата система.
Джуно изпрати последната бомба, приготвена от Морис и прикрепена към „.exe“ файл, който можеше да бъде вкаран през една от задните вратички. В него се съдържаше специален код, който автоматично трансферираше определен процент от сумите от транзакциите на Банк ъф Ингланд в сметките на централните банки на бившите и колонии в Африка. В кода беше добавен и низ 132 от символи, който щеше да бъде открит лесно по-късно и да идентифицира този зловреден софтуер като „империалистическа такса“.
- Чист кош - каза Майк Рубин на Ед Джуно, когато приключиха. Това беше жаргон в АНС, девиз на групата по мрежови и информационни технологии, както и баскетболен сленг. И в двата случая означаваше едно и също нещо: чисто влизане и чисто излизане.
*
* *
Отзвукът във финансовите пазари се усети около десет минути след атаката. Започна с брокерите, които осъществяваха сделки или суапове с търговското бюро на БМР. Десетина от тях бяха в средата на получаване на нареждания за купуване или продаване на ценни книжа, когато чат румът на екрана стана черен, системата за съобщения се срина и адресите на БМР търговците изчезнаха. Посредниците се опитваха няколко минути да установят контакт със своите БМР клиенти и когато това не се случи, започнаха да заливат глобалната мрежа с все по-изнервени запитвания за онова, което се случваше в Банката за международни разплащания.
Брокерите изпратиха съобщения първо на най-големите си клиенти: най-богатите централни банки, най-големите хедж фондове и частни капиталови фондове. Никой не знаеше какво се случва, но несигурността в една водеща финансова институция беше сигнал за „продаване“, независимо каква беше причината. До 12:15 базелско време Блумбърг и Ройтерс издадоха бюлетини, в които се съобщаваше, че компютърната система на Банката за международни разплащания се е сринала. Продаването започна след около пет минути след първоначалния срив по обед, но след като историите на Блумбърг и Ройтерс се разпространиха, те задействаха световна вълна от страх и цялостни продажби на всички борси и пазари, които бяха отворени.