*
* *
Финансовите кризи винаги се отразяваха най-вече на Вашингтон. Ако центърът издържеше, тогава периферията започваше да се успокоява и нещата заработваха постарому - а американското господство се подсилваше. В интерес на истината, ако някой се безпокоеше за чезнещата мощ на Съединените щати и искаше да подсили скрибуцащия ред от 1945 година насам с доза хормони, този някой щеше да приветства възможността да яхне кризата, предизвикана от ексцентричен екип от хакери, чиито самоличности първоначално не бяха известни на света.
Процесът по възстановяване започна, докато кризата беше все още бъркоч от объркани сигнали и сриващи се системи. В 13:15 базелско време и 7:15 вашингтонско председателят на Федералния резерв Майкъл Вандър се срещна в оперативната зала на Белия дом с финансовия министър Глас. Чрез телекон- ферентна връзка на срещата присъстваха управителите на Европейската централна банка и Банк ъф Ингланд.
Конференцията тъкмо беше започнала, когато в помещението влезе огромна фигура, която държеше чаша чай и наръсена с пудра захар поничка. За разлика от сърдитите лица в залата изражението на мъжа беше спокойно, почти весело. Въпреки ранния час той беше облечен в елегантен сив вълнен костюм в три части. Тананикаше си мелодия от мюзикъла „Суини Тод“, историята за злия бръснар, който печал плътта на своите жертви и ги правел на месни пайове.
Добре облеченият джентълмен, който си тананикаше тази неуместна мелодия, беше директорът на националното разузнаване Сирил Хофман.
– В какъв опасен свят живеем - прошепна той на съветника по национална сигурност Тимъти О’Кийф, който също пристигна току-що. Хофман се усмихваше.
– Къде е директор Уебър? - попита Глас, министърът на финансите. - Можем да се възползваме от финансовия му гений тази сутрин в добавка към шпионските истории.
– Уебър е под закрила. Получихме доклад, че автомобилът му е бил нападнат. Службата за сигурност се е погрижила за него. Ще го държим в безопасност.
– Така е най-добре - съгласи се О’Кийф и кимна на министъра на финансите да започне.
– Пред нас има две възможности - поде Глас. - Първата е спасителен план, воден от Съединените американски щати и подкрепен от всичките шейсет централни банки, които са членки на БМР. В групата ще участват Китай, Русия, Индия, Турция, Бразилия, Саудитска Арабия и така нататък надолу по списъка до Босна и Херцеговина. Предимствата са очевидни. Този списък съдържа всяка финансова сила на планетата.
– Какви... са... недостатъците? - попита Майкъл Вандър, председателят на Федералния резерв. Мъжът имаше дразнещия навик да прави пауза между почти всяка дума, все едно се опитваше през това време да измисли какво да каже.
– Може да отнеме прекалено много време. Вече е почти осем часът. Нюйоркските пазари отварят след деветдесет минути. Освен ако не подготвим нещо, ще се наложи да последваме примера на Европа и да затворим пазарите.
Хофман прочисти гърлото си. Наведе се над масата и жилетката му се опря в махагоновата повърхност. Носеше игла за вратовръзка със скъпоценен камък във формата на петел.
– Може ли да кажа нещо, господин министър? Офлайн, моля.
Звукът на видеомониторите беше изключен временно. Британските и европейските гости изведнъж изгубиха връзката с американската страна.
– Важен недостатък с План А е проблемът с отговорността - предупреди групата Хофман.
– Не те разбрах - каза Глас.
– Казано просто, въпросът е: Кой е отговорен? На този етап не знаем, но разполагам с предварителен доклад от адмирал Шумър от АНС, че зловредният софтуер, използван в атаката срещу БМР, съдържа китайски подпис.
– Това е обезпокоително - отвърна Глас. Той се обърна към О’Кийф, който му кимна в знак на съгласие.
– Доста - съгласи се Хофман. - И още нещо, господин министър. Някои от страните в този списък с партньори на БМР ще ни създадат проблеми със сигурността.
Сирил подаде на министъра списък с топ шестдесет на страните, които имаха взаимоотношения с Банката за международни разплащания, на които беше оградил Китай, Индия и Франция. Глас предаде листа на О’Кийф и след това на председателя на Федералния резерв.
– Къде е Русия? - попита Глас. - Те не трябва ли също да са в списъка с лошите момчета?
– Не мисля - отвърна Хофман. - Създават ни ядове, но не смятам, че представляват някаква киберопасност за финансовите пазари.