Отново се чу едва доловимо тананикане. То идваше от директора на националното разузнаване. Докато останалите разговаряха, той си събра нещата и се измъкна от оперативната зала. Остави другите да работят над подробностите на плана. Според него всичко, което се случваше, беше възстановяване на естествения ред на нещата. Заинтересованите страни, Америка и Великобритания, бяха успели дори да увият въже около понякога палавата Русия. Мъжът излезе през вратата и се насочи към автомобила си. Никой не забеляза, че си е тръгнал.
Хофман проведе телефонно обаждане на път към „Либърти Кросинг“. Обади се на заместник-директорката на Центъра за информационни операции и и напомни, че му е дала обещание.
39. Вашингтон
Греъм Уебър започна да планира действията си от момента, в който беше вкаран в онзи автомобил в Лангли и преместен против волята си на „защитено секретно местоположение“. Беше предвидил отчасти тази катастрофа, която постепенно го застигаше, не и цялата, но достатъчно, за да създаде своя собствена стратегия за изпълнение на дълга, за който беше дал клетва да защитава страната от врагове - чужди и вътрешни. Онова, което не знаеше, беше доколко Сирил Хоф- ман беше оцветил случващото се в свои цветове. Хофман беше композирал всичко като натюрморт - артефактите бяха наредени, човешкият елемент беше преценен и разгърнат. Директорът на националното разузнаване беше художник по свой си начин. Знаеше, че дори бизнесмен като Греъм Уебър би оценил таланта му за детайлите и нюансите. В интерес на истината Хофман беше помислил за абсолютно всичко.
Отпечатъците бяха на място и чакаха да бъдат открити от криминалистите. Хакерите, които хакнаха Банката за международни разплащания, бяха взели изключително сериозни мерки, за да се скрият, но в цифровия свят, където всяко натискане на бутон на клавиатура живееше вечно някъде, нямаше как да са достатъчно внимателни. Точно такива бяха съветите на мандарините на киберсвета към репортерите: просто бъдете търпеливи, всичко ще излезе наяве.
Отне няколко дни, докато изтече първата информация около разследването. В „Ню Йорк Таймс“ излезе статия, която гласеше, че хакерите са използвали инструменти, идентични с онези, ползвани от Подразделение 61398 от Армията за освобождение на хората, разположена в Шанхай. Китайците усърдно отричаха твърдението, дори самият командир на АОХ направи официално обръщение. Хората приеха отричането с едно наум. Статия в „Таймс“ гласеше, че разследването се води от АНС и директора на националното разузнаване по специална молба на президента и министъра на финансите.
„Уолстрийт Джърнъл“ излезе със своя ексклузивна история, в която казваше, че зловредният софтуер, повредил аритметичните функции и часовниците на БМР, е бил подобен на зловредния софтуер, използван от китайските кибервоини, които бяха осакатили чуждестранни портали търсачки и сайтове за социални контакти. Тези инструменти се бяха появявали и в други китайски атаки срещу цели по целия свят. Тази статия в „Джърнъл“ съдържаше повече информация за методологията на хакерите, която беше получена от източници, познати на АНС.
Няколко дни по-късно разбунтувалият се служител на ЦРУ Джеймс Морис беше обявен за организатора на атаките и историята се превърна в мегаскандал. Пет дни след инцидента в Базел „Джърнъл“, „Таймс“ и „Вашингтон Поуст“ бяха разпитани поотделно от Белия дом по разследване, което беше започнато от главния инспектор на ЦРУ Разследването беше фокусирано върху заговора на Морис, директор на Центъра за информационни операции.
Всяка вестникарска статия съдържаше информацията, че Морис е оперирал от притежавана от китайците компания във Великобритания, наречена „Фудан - Изследователски център на Източна Англия“. Източниците от Белия дом споделяха, че Морис и агентите му са били вербувани да атакуват Банката за международни разплащания като част от китайска кампания за установяване и контролиране на ключови части от финансовата инфраструктура в Европа, за която длъжностните лица казваха неофициално, че е „подготовка на бойното поле“.
Морис беше перфектният злодей. Личността му беше представена в барокови детайли, след като Сенатът и разследващите комисии към Белия дом бяха разпитани от главния инспектор. Някак си вестниците бяха успели да се сдобият със снимки на хакера и публикуваха истинското му име въпреки Акта за защита на самоличността на служителите от разузнаването, който трябваше да предотвратява подобни разкрития. Морис беше пример за лошо държание: бледата кожа, трескавите очи, високото и сухо тяло, очилата с черни рамки на върха на дългия му нос. Това беше външният вид на злото. В интерес на истината приличаше повече на обитател на тъмните квартали на някой европейски град, отколкото на американски държавен служител.