Също така се носеше слух, че Уебър е дал специални правомощия на Джеймс Морис, за когото старите служители твърдяха, че не са се доверявали през цялото време. Благодарение на господин Хофман, разбира се, който беше смятан за кръстник.
Каквото и да мислеха за Уебър, служителите на ЦРУ бяха обезпокоени от уязвимостта на работното си място. Всички бяха чули какво се беше случило в личния асансьор на директора минути след повреждането на автомобила му: ако хакерите можеха да компрометират толкова защитени зони, значи можеха да компрометират всичко. ЦРУ трябваше да е защитено от „въздушна празнина“, което означаваше, че не е податливо на подобни атаки на теория. За съжаление електронният ров беше пробит.
Служителите на ЦРУ бяха клюкари, особено когато усещаха, че интересите им са под заплаха. Агенцията пазеше в тайна фиаското в асансьора на директора, но с всичките текущи разследвания събитията щяха да излязат на повърхността. Появи се история, в която имаше достатъчно подробности, за да се приеме за правдоподобна.
Джеймс Морис беше заплашителното присъствие „вътре във въздушната празнина“. Много читатели бяха пропуснали в първоначалната информация за участието му в базелската атака, че като част от осъществяването на плана си Морис беше дирижирал кибератака срещу шефа си, директора на ЦРУ Греъм Уебър, нападение над автомобила му и дори удар над самия него в сградата на централата на агенцията. Първоначално вестниците не споделяха подробности, но пикантните новини изтекоха, включително и тази за заседналия асансьор между етажите.
*
* *
Греъм Уебър беше ескортиран до апартамента си в „Уотъргейт“ седем дни след като беше отведен на безопасното местоположение. Мъжът беше като бомба със закъснител, готова да избухне всеки момент след цяла седмица на усамотение. Портиерът му беше запазил вестниците. Уебър набързо огледа заглавията и с нарастващо изумление проследи събитията, които се бяха случили по време на неговата принудителна екскурзия, и обясненията, които бяха започнали да излизат на повърхността.
Греъм остави вестниците настрана и се обади на Ариел Вайс, като използва последната нокия и нова сим карта. Цяла седмица нямаше търпение да говори с нея. Тя не вдигна на първото обаждане и той не остави съобщение, но жената се обади пет минути по-късно.
– О, Боже, добре ли си? - попита Вайс. Гласът и звучеше така, все едно потискаше сълзите си.
– Те ме отвлякоха, Ариел. Вкараха ме в кола и ме държаха изолиран от света.
– Знам - отвърна жената, гласът и продължаваше да е изпълнен с емоции. - Ти си герой.
– За какво говориш? - попита той.
– Не чете ли вестниците? Разкрили са Морис. Работил е за китайците, точно както ти си мислеше. Атакувал е най-голямата банка в света. Ти си единственият, който се опита да го спре.
– Това е официалната версия.
– Това е истината, Греъм. Къде си? Трябва да се видим. Трябва да поговорим.
– Дали е безопасно? Не трябва ли да бъдем внимателни? Среща на същото място.
– Хайде да отидем да пийнем по нещо за победата. Казах ти вече, ти си герой. Свършено е с Морис. Прекарах последните три дни с главния инспектор. Утре ще свидетелствам пред голямото жури.
– Какво си им казала?
– Как си спасил агенцията. Как си бил единственият, който е разбрал каква заплаха представлява всъщност Морис. Как съм ти помогнала в събирането на информация. Какво сме открили за китайците.
– Чудесно - отвърна Уебър. - Но не е бил само Морис.
– Трябва да те видя. Среща след час. Ще съм в бара на хотел „Уотъргейт“.
*
* *
Тя го изненада, макар че с нетърпение очакваше да я види. Стоеше на бара, когато видя отражението и в огледалото и едва я разпозна. Срещу него не вървеше хакерското момиче, техническата магьосница на ЦРУ а жена, която знаеше колко е красива. Тясната черна рокля разкриваше тяло, което принципно беше скрито под бяла памучна риза.
Ариел Вайс прегърна Уебър и го целуна по бузата. Миришеше на парфюм за първи път, откакто я познаваше.
– Много приятно посрещане - каза директорът. - Трябва да ме отвличат по-често.
– Не се шегувай! Морис се опита да те убие. Сега си в безопасност.
– Някой се опита да ме махне от пътя си, но се съмнявам да е бил Морис. Който и да е бил обаче, не искаше да ме убива.
– Откъде знаеш?
– Не е особено трудно да убиеш някой. Ако го желаеха, щях да съм мъртъв.