Ариел си поръча чаша шампанско и го хвана за ръката.
– Обичам герои, които твърдят, че не са такива.
– Благодаря ти - отвърна Уебър. Той обичаше да го ласкаят като всеки друг мъж, но изминалата седмица беше толкова ужасна, че дори комплиментите не му звучаха на място.
– Нуждая се от помощта ти, Ариел. Това е една голяма топка лъжи. Ти си единствената, на която имам доверие. Трябва да прегледаме всичко за Морис в документите и файловете ти. Всичко, което намерим.
Вайс поклати глава и отпи голяма глътка от шампанското си.
– Проклетите адвокати се докопаха първи до тях. Дойдоха преди три дни и запечатаха офиса на Морис и моя. Нямаме достъп до нищо освен настоящите операции.
Уебър беше възмутен.
- Защо правят това сега? Сега е времето, в което трябва да се върнем назад и да проверим с какво се е занимавал Морис и за кого наистина е работел.
– Трябва да зададеш този въпрос на главния инспектор, Греъм. В него са всички файлове и от онова, което чух, смята да ги прати в Министерството на правосъдието колкото е възможно по-бързо, за да заведе дело срещу Морис.
– За какво е всичкото това бързане? - попита Уебър. - Преди Морис разполагаше с достатъчно приятели в Белия дом, на „Либърти Кросинг“, навсякъде. Сега е всеобщо жертвено агне. Хората просто пропускат основното.
Вайс взе ръката му в своята и го погледна в очите. Искаше да му обясни, да го накара да разбере.
– Целият свят е гневен на онова, което Морис стори на Банката за международни разплащания. Уплашени са, че китайците и Бог знае още кой друг могат да сринат пазарите. Искат да разберат как се е случило всичко. Американското и британското правителство се опитват да оправят кашата и ние можем да им помогнем. Знаем какво се е случило: поне ти и аз знаем. Проследихме Морис до неговата компания в Кеймбридж и се опитваме да разберем подробностите около операцията, хората, които е вербувал, всичко. Трябва да кажем на хората какво знаем. Не разбираш ли, Греъм?
Уебър поклати глава. Пред очите му замига червена светлина.
– Всичко е измама. Морис е имал помощ. Може и да е по- раженец, но не той е онзи, който е задействал плана. Сирил Хофман си призна пред мен на лодката си, че Морис е заменим. И ако говорим за работа с китайците, Хофман има повече инвестиции в Шанхай, отколкото Морис може някога да мечтае. Така ми каза по време на глупавото ни плаване. Ами руснаците? Как така изведнъж изчезнаха?
– Искам да ти помогна да забравиш всичко, Греъм - каза Вайс.
Уебър си поръча още едно уиски. Първото го беше ударило в главата; беше ял толкова малко по време на престоя си в скривалището, че стомахът му беше празен. Каза на бармана да сложи повече лед в питието му, все едно това щеше да промени нещо. Ариел си поръча още една чаша шампанско и си запали цигара - още едно нещо, което не я беше виждал да прави.
– Не знаех, че пушиш - каза той.
– Много неща не знаеш за мен.
След като приключиха с питиетата и обмисляха да си поръчат по още едно, Вайс стана от стола си, кръстоса ръце на гърдите си и му намигна.
– Не си ли гладен? - попита тя. - Изглеждаш така, все едно не си ял цяла седмица. С какво разполагаш горе, от което една изобретателна жена може да превърне в храна?
Уебър се усмихна.
– Няма нужда да готвиш. Ще те черпя една вечеря.
– Хайде де! Искам да ти покажа, че не съм само единици и нули. Имаш ли паста?
– Да. Както и малко сос песто във фризера.
Греъм плати сметката. Вайс го хвана за ръка и го поведе към изхода на бара. Тръгнаха по дълъг коридор, докато не стигнаха до редица асансьори.
– Откъде знаеш къде живея? - попита Уебър.
– Късметлийско предположение - отвърна жената. - Освен това го пише в папката на бюрото на Мари.
Ариел хвана директора за ръката и се облегна замечтано на рамото му в асансьора. Когато стигнаха на етажа, го прегърна през кръста. Той се почувства странно и в началото не отвърна, но след като Вайс тръгна да се олюлява, докато вървеше към вратата му, сложи ръка на рамото и, за да я придържа. На прага на дома му тя се извърна към него и зачака да я целуне, но ко- гато това не се случи, нежно придърпа главата му към своята, докато устните им не се срещнаха.
– Добре дошъл у дома - каза тя. - Ти си герой.
*
* *
Уебър отвори вратата смутен. Апартаментът му беше подреден - чистачката беше идвала заедно с един от охранителите му тази седмица, по време на неговата принудителна отпуска. Мястото беше празно, дом на самотен мъж, който прекарва цялото си време на работа. Имаше голям широкоекранен телевизор, кожен фотьойл и малка масичка. Останалата част от декора като че ли беше създадена от скъп дизайнер, който обзавежда апартаментите на директори.