Уебър им помаха и се качи горе, за да си вземе душ и да се избръсне. Планираше да се върне в Лангли тази сутрин и да поеме юздите, да си припомни какво е чувството да управляваш ЦРУ в едно правителство, което вече смяташе за злонамерено и опасно. Вероятно щеше да изнесе още една реч в купола след ден-два и да реши как да разкрие злото, което знаеше, че е било извършено. Докато стоеше под струята на душа, му дойде идея, която изискваше промяна в плановете му за тази сутрин и вместо това трябваше да отиде в Белия дом.
Облече най-хубавия си сив костюм и италианска копринена вратовръзка от „Ферагамо“, която пазеше за специални случаи.
Уебър изчака до седем часа, когато цивилизованите бюрократи ставаха, обади се в Белия дом и помоли да бъде свързан с Тимъти О’Кийф, съветника по сигурността. Хвана го в колата му, на път към големия офис в Западното крило, което гледаше към Пенсилвания авеню. Уебър помоли за среща тази сутрин и О’Кийф - за негова изненада - веднага се съгласи. Каза на Греъм да дойде в офиса му в девет и половина, веднага след сутрешния брифинг на президента с директор Хофман.
Уебър прекара следващите два часа в наваксване с вестниците, които не беше чел по време на нежеланата си отпуска в Западна Вирджиния. Четенето на статиите беше като че ли се опитва да види обект през пречупената светлина на тежка буря. Можеше да различи снежинките, близки и добре оформени, както и по-далечните обекти, покрити в бяло - дървета, покриви, пътища, сгради, - но не можеше да види търсения обект, а само очертанията му.
Линкълнът на Уебър пристигна в Западното крило точно когато закръглената фигура на Сирил Хофман се клатеше към автомобила си. Директорът на националното разузнаване му помаха жизнерадостно.
– Значи се върна жив и здрав - каза тържествено Хофман, в гласа му се съдържаха много емоции, но нито една от тях не беше искреност. - Какво облекчение.
– Обзалагам се, че е. Вероятно си се тревожил, че охранителите ти може да ме изпуснат.
– Трябва да ми благодариш, Греъм. Спасихме ти живота.
– Да бе - измърмори Уебър.
– Сега си герой. Всички това говорят. Президентът беше започнал да се тревожи, че е избрал грешния човек за ЦРУ; Смяташе да те уволни, но в момента не е толкова сигурен. Току-що ми го каза в Овалния кабинет.
Хофман посочи към края на Западното крило за повече сила на думите си. Да, този президент, този Бял дом. Директорът на националното разузнаване влезе в колата си с характерното за него изглаждане на сакото си, за да не се измачка под него.
– Копеле - каза Уебър. - Няма да стане.
– Ciao - каза Хофман през отворения прозорец на джипа си, който потегли.
Греъм изкачи стълбите до лобито на Западното крило. О’Кийф го чакаше в офиса си. Съветникът изглеждаше любезен и непроницаем както винаги, лицето му представляваше млечна плът от челюст и бузи с тънки устни, изкривени в усмивка.
– Добре дошъл - посрещна го Тимъти и протегна ръка. Уебър не я пое.
– Няма да се измъкнете с това - заяви той. - Няма да ви позволя.
– Моля? - О’Кийф сложи ръка до ухото си, все едно се опитваше да го чуе, но всъщност така искаше да каже на директора на ЦРУ да преосмисли държанието си.
– Няма да се измъкнете - повтори Уебър. - Знам, че Джеймс Морис не е действал сам. Работил е за директора на националното разузнаване. Сирил Хофман знаеше какво прави Морис, а Хофман нямаше да посмее да го прави, ако нямаше твоята благословия.
О’Кийф затвори очи и се усмихна сърдечно.
– Докажи го! - каза той. - Но още отсега искам да ти кажа, че няма да успееш да го сториш. Няма никакви доказателства, че Джеймс Морис е действал със знанието на правителството на Съединените американски щати в опитите си да саботира Банката за международни разпращания. Истинско безобразие е дори да се прави подобно предположение. Действал е сам, тайно, в изграждането на този чудовищен хакерски заговор с помощта на китайски агенти. И след това... за Бога, той дори се опита да те убие! Как може точно ти от всички хора да го защитаваш?
– Има доказателства - отвърна Уебър.
– Да, знам - кимна О’Кийф. - Събрал си ги с помощта на забележителната си приятелка доктор Вайс: страшна работа си свършил в преследването на тайните дейности на Морис. Всичко е при голямото жури. Чудя се на решението ти да гласуваш такова голямо доверие на този млад човек в началото; хората едва не те обвиниха за случилото се. Но ти си пипал нежно.