– Може да решиш да се самоубиеш, но поне пий едно кафе преди това - предложи Хофман. - Вероятно кофеинът ще стимулира мисловната ти дейност по начин, който не си показвал досега.
Обади се на асистента си, който влезе с голям сребърен поднос, изрисуван със знака на Азиатската служба за сигурност, която го беше подарила на Сирил в знак на вечна дружба. Върху подноса имаше две малки керамични чаши. Асистентът отиде до лъскавата еспресо машина на директора и направи две кафета - едно за Хофман и едно за госта му. Асистентът сервира чашите и след това предложи поднос с наричаните от Сирил viennoiseries137. Уебър отказа, но директорът на националното разузнаване се усмихна и взе две за себе си.
– Не четеш история, нали? - попита Хофман. - Имам предвид наистина да я четеш138.
– Какво общо има тя с всичко това? - учуди се Уебър. Искаше да задържи разговора върху темата. - Чета онова, което ми е необходимо, за да си върша работата.
– Колко просто и утилитарно, но неадекватно - отвърна Сирил, - особено що се отнася до американска история.
– Чел съм конституцията. Заклел съм се да я спазвам и защитавам. Това е достатъчно.
– Не, всъщност не е. Точно това искам да ти обясня. Конституцията е документ, написан на хартия, но значението и е оформено от велики хора и техните решения. В частност, според моето скромно мнение, нашата история е била оформена от решение, което нашият първи президент, Джордж Вашингтон, е взел относно каква република да бъдем: Америката на Александър Хамилтън139 или тази на Томас Джеферсън140? Република на предвидим ред или непредвидима свобода? Това е бил първият въпрос.
– Много интересно, така е, но искам да говорим за Джеймс Морис. Смятам да изнеса реч пред служителите на ЦРУ утре в купола и да им разкажа за него, приятелите му и помагачите му, а на следващия ден ще кажа и на голямото жури.
Хофман се мръщеше и клатеше глава.
– Толкова силно искаш да си направиш харакири. Опитвам се да те възпра, но не е лесно. Искаш да ти обясня защо оставих Морис да го направи? Точно това се опитвам да сторя, но трябва най-накрая да млъкнеш, да си пиеш кафето и да ме слушаш.
– Добре - съгласи се Уебър. - Шоуто си е твое.
Хофман кимна презрително.
– Джордж Вашингтон решава Америка да бъде държавата, предвиждана от Александър Хамилтън, с централна банка, финансиран дълг, дисциплинирана бюрокрация и здрав и непоклатим съюз със страната родител, отечеството, би казал ти, което днес познаваме като Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Вашингтон е можел да се опита да следва алтернативния стил на французите за демократична република, но не го е сторил.
– Добре, чатнах - отвърна Уебър. - Сега може ли да продължим нататък?
– Не, все още не. На път съм да стигна до онази част от историята, която пряко ще отговори на въпроса ти. Аз вярвам в лоялността към родителите. А ти, Греъм?
– Разбира се. Уважавам много моите.
– Така, въпросът за родителската лоялност е представен по един много особен начин за твоя работодател, Централното разузнавателно управление. Не сме възникнали от нищото, това е ясно. Имаме родител. И името на този родител е британската Секретна разузнавателна служба.
Уебър се засмя.
– Не гледам Джеймс Бонд, откакто смениха Шон Конъри. Съжалявам.
– Не си заслужава, но все пак ще ти дам един урок. Благодарение на него много други неща ще ти се изяснят.
– Говори каквото си искаш. Няма да стане. Ще срина теб и приятелите ти, независимо от онова, което ще ми кажеш.
– Мълчи и слушай. Ще ти разкрия голяма тайна. През 1945, когато войната свърши, британците събраха поверителната история на тайна програма, започната още през 1940, която води до създаването на Управлението на стратегическите служби, първообраза на ЦРУ
– Това е абсурдно. Защо британците биха създали тайна програма срещу нас? Били сме най-близкият им съюзник.
Хофман вдигна пръст, след което продължи:
– Първоначалната цел на тази тайна програма е била да въвлече Съединените американски щати във войната, за да спаси Великобритания, но по-голямата и цел е била да създаде инструмент, който да защитава Хамилтъновата версия на Америка и - в партньорство с британското разузнаване - нека бъдем честни, да управлява следвоенния свят.
– Това са пълни глупости.
– Разполагам с екземпляр от тайната история в чекмеджето си. Там е разказана историята на „Британската координация за сигурност“, или БКС. Това е името, което британците дават на тайния си опит да запазят американската твърдост въпреки изолационистките невестулки. Искаш ли да ти прочета един пасаж по темата?