Тази книга беше започната с авторовата подозрителност, че в нашия цифров свят традиционните теми на един шпионски роман - заблудата, проникването, наблюдението - все повече и повече зависят от манипулацията на компютърните кодове чрез хакерство и кибервойна. Проблемът на автора беше, че той не е запознат по темата. Така че започна дългото чиракуване при хора, които бяха готови да споделят информация и идеи.
На първо място искам да благодаря на Матю Девост, президент и главен изпълнителен директор на консултантската фирма „ФюжънЕкс“. Бях представен на Мат от Хенри Кръмптън, известен бивш служител на ЦРУ, чиято консултантска фирма, „Кръмптън Груп“, работи в тясна връзка с компанията на Мат. Мат беше мой гид и събеседник на DEF CON XX през юли 2012. Двамата продължихме да общуваме през цялото време на писането на тази книга, а той беше достатъчно мил, за да прочете и коментира черновата и. Изключително съм му благодарен. Уил Хърд, ЦРУ ветеран, а сега бизнес колега на Кръмптън, също беше изключително полезен.
Други киберексперти бяха достатъчно щедри в споделянето на идеи, като започнем с Шери Давидов, основателката на LMG Security, която разговаря с мен на DEF CON за приключенията си в МТИ и чиято книга „Мрежова криминалистика“, написана в съавторство с Джонатан Хам, е задължителна за хора, които искат да научат повече по темата. Също така съм задължен на Джейсън Хийли от „Атлантик Каунсъл“, Кри- стофър Кърчхоф от Пентагона, Брайън Кребс, който е бивш колега от „Вашингтон Поуст“ и автор на популярния блог „Кребс за сигурността“, Ед Скудис, основателя на „Каунтър Хак“, Джон Ядониси, основателя на „Уайт Канвас Груп“, Ричард Бъджтлиш, шеф на „Мандиант“, и Алън Палър от института SANS. Много колеги журналисти също ми помогнаха много, особено Робърт О’Хароу, автор на поредицата в „Поуст“ - „Нулев ден: Заплахата в киберпространството“, и Елън На- кашима. Писателите винаги казват, когато благодарят на техническите си съветници, че тези експерти в никакъв случай не са виновни за грешките, пропуските или други несъответствия. В този случай е изключително вярно. Моите помощници заслужаваха по-отдадени ученици от моя милост.
Получих щедра помощ в Германия, в един център за хакване, в който цареше идеята за интернет свободата. На „Ат- лантик-Брюке“ и нейния директор, Евълина Мецен, които ме доведоха в Хамбург, където прекарах една незабравима вечер с Макс Варбург в дома му, който се намира до бреговете на река Елба. По-късно бях гост на Американската академия в Берлин и дадох заданието на директора и Гари Смит да ми намери млади германци, които бяха наясно с хакването. Той ме запозна с Карстен Нол и Линус Нойман от изследователските лаборатории за сигурност в Берлин, както и с редица други германски хакери и киберексперти, които вероятно ще са по-щастливи, ако не спомена имената им тук.
Интересът ми към произхода на ЦРУ и неговата връзка с британското разузнаване датира от 1987 г., когато публикувах дълга статия във „Вашингтон Поуст“ относно тайната акция на Великобритания в Америка преди и по времето на Втората световна война. Тогава за първи път попаднах на Томас Трой, бивш историк на ЦРУ и виден автор по темата. Надявам се, че няма нищо против, че героите ми цитират директно от неговите книги. Цитирам също така от собствения си екземпляр на „Британска координация за сигурност“, която намерих през 1987. За текстовете за Банката за международни разплащания се обърнах към няколко книги, особено невероятната „Властелините на финансите“ на Лиакат Ахамед, „Битката при Бретън Удс“ на Бен Стайл и книгата от 1932 г. на Еленор Лансинг Дълес, на която се натъкнах.
Още четири трика, извадени от шапката: разказът на Сирил Хофман за измислената френска агентка Жулиет и нейната къща в Сен Брийок напомня за истинската история за несравнимата френска шпионка Жени де Кларон, която разказах през декември 1998 във „Вашингтон Поуст“. За препратките ми към магиите съм благодарен на Джон Маклафлин, бивш директор на ЦРУ, фокусник аматьор, както и много умен и щедър човек. Дължа специални благодарности на Джон Магуайър, бивш служител на ЦРУ, който балансира между дълбоката си привързаност към агенцията и градивната си критика към нея. И какво би правил един писател, ако не може да се разхожда около света благодарение на електронните инструменти Wikipedia и Google Earth, които са постоянни спътници пред монитора и източници на информация?
Макар тази книга да е създадена благодарение на проучвания, трябва да отбележа, че тя изцяло е литературна творба. Хората, компаниите, институциите и събитията са плод на ав- торовото въображение. Където се срещат истински организации като Банката за международни разплащания или е цитирана истинска личност, то това е сторено единствено с фиктивен замисъл. Онези, които познават добре основата на темата, ще оценят до каква степен тази книга е плод на въображението ми, а не факт.