– Защо изобщо се занимаваме с това? Мислех си, че сме оставили подобни неща на французите и китайците.
– Пазарите са... изнервени - обясни Морис. - Всички са уплашени. Така че... неизбежно е, хората хакват бази с данни на други хора и пазарни платформи. Инсталират бийкъни45, които са готови да променят нули и единици, ако се наложи.
– Защо да е неизбежно?
Морис изгледа директора иззад черните си очила. Опитваше се да го разчете.
– Защото, господин директор, ако хората могат да си играят игрички с всяка система, те ще го правят. Това е спорт за младите. Те обичат да нападат системи просто за да докажат колко са глупави другите хора. Директор Янковски смяташе, че трябва да сме подготвени.
– Него вече го няма - напомни Уебър. - Какво ще правим ние? Променяме ли данните на другите хора? Проникваме ли в техните „бази данни и пазарни платформи“?
Рут Савин, главната съветничка, отговори, преди някой друг да беше успял да го стори.
– Не събираме информация в полза на американските компании - обясни тя.
– Това някаква формална забрана ли е? - попита Уебър.
В помещението настъпи неловка тишина. Повечето погледи се насочиха към най-висшия по ранг от присъстващите, а именно Сирил Хофман.
– Сега ли е времето за пълен обзор? - въздъхна той и погледна часовника на златна верижка. - Сигурен съм, че можете да поговорите по темата някой друг път. Господин Морис има някои неща за вършене и самолет за хващане утре сутринта.
Савин се сепна от думите на директора на националното разузнаване. Тя посегна към папките, които Греъм държеше, но той ги дръпна назад.
– Искам да прочета малките букви - обясни той.
– Разбира се, сър. Ще насрочим час в читалнята.
– Ами ако искам да ги прочета сега.
– Практиката изисква оперативните документи да се връщат в края на срещите. Те са обект на специален контрол от страна на Комисията за специални дейности. Желаете ли да промените тези процедури, директоре?
Уебър погледна към Хофман, чиито ъгълчета на устата бяха леко изкривени надолу в смръщена гримаса.
– Оставете процедурите непроменени - отвърна директорът. - Ще насрочим час за четене.
– Благодаря ви, сър - каза Савин.
– Ще искам да прочета и старите файлове, за да преценя информацията за операциите, които са били одобрени преди и са в архива.
Рут погледна към Хофман, чието изражение на лицето беше каменно. Мълчанието им ядоса Уебър.
– Хей, приятели, хайде да сме наясно. Няма да остана на тази работа, ако не мога да чета файловете. Няма начин. Ще се обадя на президента. Може да намери някой друг.
Хофман сбръчка устни. Той не обичаше публичните прояви, както не обичаше и хора, които заемаха една длъжност от една седмица, да заплашват, че ще напуснат. Почти нищо не се изписа обаче на това кръгло, спокойно лице.
– Разбира се, това може да се промени - отвърна спокойно той, като премерваше всяка своя дума. - Рут, направи каквото е необходимо, за да получи директорът нужната документация.
Хофман се поклони съвсем леко към Греъм Уебър. На лицето му се беше изписало любезно изражение, истинска маска на сърдечност.
– Искам да повторя, добре дошъл, господин директор - каза той и протегна ръка. - Зае се с изключително сериозна работа. Не искам да се провалиш.
Това беше израз на доверие, ако се направеше разбор на думите, но Уебър усети, че е изключително близо до създаването на враг. Хвана Хофман за лакътя, както правеха хората, когато имаха намерение да излязат от помещението.
– Благодаря ти - каза Греъм.
*
* *
- Мисля, че трябва да остана за няколко думи насаме - предложи Хофман, когато всички останали напуснаха помещението. Мъжът отиде до вратата и я затвори.
Двамата мъже седнаха един срещу друг. Представляваха интересна картинка: единият беше огромен и официален, а другият стегнат и неформален. Също така представляваха съпоставка между две поколения и култури: старата, която идваше от минало, което въпреки настоящите трудности имаше своето място и тежест в историята, а новата предлагаше едно несигурно бъдеще, в което щеше да има нови възможности и проблеми.
Първи заговори Хофман. Насаме се държеше доста по- приятелски, вече не играеше роля.
– Наистина трябва да си много внимателен, знаеш това - каза той. - Всички разбираме, че светът трябва да се промени. Подкрепих решението на президента да те назначи, защото знаех, че се нуждаем от ново начало. Но ако дърпаш прекалено силно нишката, ще осъзнаеш, че не е останало нищо от пуловера.
Уебър кимна. Нуждаеше се от помощта на Хофман, но не знаеше как да я получи, без да направи компромис с целите си.