- Нервен съм - промърмори няколко пъти Джеймс, когато десет часът мина, достатъчно силно, за да може за го чуе Сан- довал в съседната комуникационна зала. - Защо закъснява?
В единадесет Морис изпрати екип от свои хора, осигурени му от Глобалния отряд за бързо реагиране, да търси Биел в квартал „Ротербаум“, който опасваше консулството. До ранния следобед радиусът беше увеличен до целия град.
Морис дръпна Сандовал настрани, когато притеснението му достигна връх.
– Руснаците имат ли консулство тук? - попита той.
– Не мисля - отвърна жената. - Но те принципно са навсякъде.
– Знам - съгласи се Джеймс. Оттегли се, като клатеше глава. Сандовал си помисли, че е сторила нещо ново, което да го обиди.
Уебър се обади два пъти в понеделник по сигурната линия, за да попита дали отстъпникът е пристигнал, и Морис го увери двата пъти, че има предчувствие, че младежът ще се появи след малко. Обясни, че неговите хора следят цифровите и безжичните сигнали на всеки свързан с подземния живот на Биел.
Морис разпита Сандовал в опит да измъкне повече подробности от нея, които можеха на помогнат за намирането на швейцареца. Изгледа видеото с разпита му два пъти, от начало до край, като търсеше някаква подсказка. Извади диска от монитора за наблюдение и каза на Сандовал, че го взима със себе си в централата за анализиране.
– Къде е този малък шибаняк? - изкрещя Морис и гласът му заеча надолу по коридора, беше малко преди пет, когато принципно консулството затваряше врати. Помоли охранителя на портала да остане един час след работно време.
Когато затвориха врати в шест, все още нямаше следа от Биел.
*
* *
Морис получи обаждане същата вечер по мобилен телефон, който беше дал само на един човек. Той беше част от операционната група, която Джеймс наричаше „специалната единица за достъп“. Разходите по нея и служителите и не бяха в бюджета на ЦРУ Нейните операции се координираха от специална база на АНС в Денвър, която се занимаваше с междуведомствени разузнавателни дейности по молба на офиса на директора на националното разузнаване.
Единицата имаше достъп до сигнали, които не бяха официално получени, като тези, които включваха тайни хакерски групировки. В случая на младия мъж от Швейцария, Рудолф Биел, специалната единица получаваше и анализираше съобщенията му вече повече от месец заедно с още няколко други в кръга на активистите, сред които се движеше той. В последните от тях се говореше за нов източник на мрежата, някой, нает от Групата за американски граждански свободи, която имаше достъп до всичко.
– Не успяхме да го открием - съобщи обаждащият се. Гласът му беше обезпокоен.
– Къде, по дяволите, е той? - ядоса се Морис. - Ще го пречукат.
– Не знаем. Проверихме всички, които успяхме, но не получихме нищо. Връзките са мъртви.
– Продължавайте да опитвате - нареди Джеймс. - Задникът ми е заложен на карта.
– Прегрял съм. Съвсем скоро някои хора ще получат координатите ми.
– В такъв случай повече не ми звъни на този номер. Не ми звъни на никой номер. Прави това, което Денвър ти нареди. Всеки има право на един път, в който да се прецака. Ти вече използва своя. Не го прави повече.
*
* *
Морис и екипът му запознаха германците със случая на следващия ден колкото се може по-дискретно. Обади се на контакта на Сандовал в местното Landesamt fur Verfassungsschutz, или Държавен офис за защита на конституцията, което си беше странно име за тази местна версия на ФБР. Дадоха им снимка на Биел и ги помолиха да проверят дали младежът не беше използвал някакви транспортни средства, за да напусне града - самолет, влак, автобус, магистрала, - те имаха възможност да проверят. По-късно през деня ЛфВ пратиха снимката на хамбургската полиция и на тази в близките провинции Шлез- виг-Холщайн и Долна Саксония. След още двадесет и четири часа на претърсване никоя от тези агенции не намери и следа от младия хер Биел.
Дълги часове Морис не искаше да признае, че имат проблем, но най-накрая нареди претърсване - първо в стария град до консулството, след това в целия Хамбург, а накрая и в покрайнините, - докато най-накрая, до късния вторник, беше въвлякъл в търсенето полицията от трите големи провинции.
– Трябва да хапнете нещо - напомни Сандовал на шефа на „Информационни операции“ във вторник. Мъжът с празен поглед беше привършил със запасите си от „Кап’тан Хруско“ и сега преживяваше само на кофеин, в най-различни форми, и на зърнени десертчета. Жената вече беше простила на Морис, че и открадна случая, и не и се искаше да припадне буквално в краката и. Предложи да му сготви истинска вечеря в апартамента си, пържола и печени картофи, но той поклати глава.