– Мисля, че го няма - каза на Уебър Джеймс по сигурната линия във вторник вечерта.
– Какво искаш да кажеш с това, че го „няма“? - попита директорът.
– Мисля, че е мъртъв. Някой го е докопал. Разбрали са, че е дошъл при нас, така че са го отстранили. - Морис издаде звук като гърмеж от пистолет. - Вината е моя. Трябваше да го намеря навреме.
– Ще се обадя на Бийзли и на Службата по прикритие - обяви Уебър. - Трябваше да го сторя от самото начало. Това е лудост.
– Не, директоре, моля ви - настоя Джеймс. - Дайте ми още два дни, за да се справя с това. Нека използвам ресурсите, с които разполагам тук. Ако хората на Бийзли пристигнат в този момент, просто ще влошат нещата, повярвайте ми. Това е моята каша. Нека я почистя аз.
Уебър млъкна за момент, опитваше се да осъзнае настоятелността и енергичността на младия мъж, на когото беше възложил прекалено големи отговорности. Искаше му се да се довери на Морис и по този начин да потвърди, че собствената му преценка е била правилна.
– Обясни ми. Как така Бийзли ще влоши нещата?
– Разполагаме с контакти в тези групи. Те могат да бъдат компрометирани. Имаме протичащи в момента технически операции. Може да се провалят. Поддържаме връзка с чуждестранни служби. Трябва да пипаме меко точно сега, директоре.
– Да пипаме меко? Не ръководим салон за красота. Бийзли ми се обади преди един час. Каза ми, че в този бизнес, когато някой те срита, ти също отвръщаш на удара. Такива са правилата.
– Бийзли не е Супермен, господин директор. Имаме активни операции. Някои хора могат да изгорят. И кой знае? Биел може да е бил примамка, която да ни извади на бял свят. Светът е пълен с умни хлапета, които мразят ЦРУ Нямаме представа кой е замесен.
Гласът на Морис беше придобил нов нюанс на загриженост и енергичност. Уебър го усети и му се прииска да го разбере.
– Добре. Какво ще се случи, ако и друга служба е замесена?
Морис млъкна за момент.
– Какво имате предвид? - попита най-накрая той.
– Ами ако друга служба е искала да защити някой, който са внедрили в агенцията ни, но с нахлуването на Биел това прикритие е щяло да бъде разкрито, и те са решили да го убият?
– Това е най-лошият сценарий - каза тихо Морис. - Точно затова ви моля за още два дни, преди да доведете големите кучета. Доверете ми се.
Уебър въздъхна.
– По дяволите! Намирам се в много неизгодно положение. Доверието е морален дълг. Знаеш ли какво означава това?
– Вече ми обяснихте: да не се прецаквам.
– Правилно. Намери го. И ако нещата са зле, ти го отнасяш.
– Наясно съм. Трябва да разберете, господин директор, тези хора оперират под Правило пет на интернет.
– Това нищо не ми говори, съжалявам.
– Правило пет казва, че Анонимният никога не прощава. Това означава, че хакерите могат да бъдат смъртоносни.
– Виж, Морис, не ми пука за тези чешити, само искам да ги спрем, преди да навредят на агенцията. Това е единствената ми работа засега. Имам само един въпрос за теб. Разполагаш ли с онова, което се изисква, за да свършиш работата?
Гласът на Джеймс беше твърд и непоколебим.
– Да, сър, абсолютно.
*
* *
Морис напусна консулството във вторник. Не каза къде отива и нито Сандовал в Хамбург, нито шефът на клона в Берлин попитаха. За Джеймс беше по-лесно да пътува без багаж: ръководеше агенти само ако бяха част от виртуалния „втори живот“. Разполагаше само с няколко агенти, всичките те имаха неофициални прикрития, с търговски платформи, които им позволяваха да се движат навсякъде. Обратно у дома в ЦИО имаше хора, които следяха цели мрежи и бийкъни от машини по целия свят. Ослушваше се за електронни комуникации и всичко, което подземният свят имаше да каже за Рудолф Биел. Единственото, което успя да научи, бяха конспиративни речи за ЦРУ. Заключението на Морис беше, че никой не знаеше нещо съществено за местонахождението на Биел или причината за неговото изчезване.
*
* *
Морис остави ежедневните задачи по управлението на ЦИО на своята заместничка, доктор Ариел Вайс. Тя беше също толкова шантава, колкото и самият той, но не беше чак такъв самотен вълк като него. Тя играеше ролята на представителен буфер за него: утешаваше наранени егота, договаряше новите назначения, преназначения и обезщетения при напускане, срещаше се с представители на американското и други правителства, които шефът и намираше за досадни. Морис обичаше да казва, че тя е неговата Шерил Сандбърг, а той е Марк Зукърбърг, но след това поясняваше, че с подобно сравнение само ласкае себе си, а нея подценява. Вайс беше превъзходен служител. Само дето не получаваше много шансове, за да го демонстрира, тъй като шефът и постоянно изчезваше в една или друга пещера.