В четвъртък Морис прати съобщение на Уебър отнякъде - центърът по операциите сметна, че е пратено от Берлин, - в което обясняваше, че е направил всичко по силите си и че ще се прибере скоро. Благодареше на директора за доверието му за пореден път.
*
* *
Тялото на Биел беше изхвърлено на брега в петък, близо до мястото, където Елба се вливаше в Северно море. Беше застрелян два пъти, веднъж в главата и веднъж в гърдите.
Трупът беше намерен близо до природния резерват „Норд- кединген“. Земята беше земеделска и тялото можеше да стои върху пясъка цяла седмица, но един рибар го забелязал на брега, докато прибирал лодката си от Северно море. Най-близкият полицейски участък беше в Балье, на няколко километра оттук, но изпратиха хора и от участъка в Каденберге, а след това и цял екип от Хамбург, който превърна ветровития бряг в местопрестъпление.
Тялото беше толкова студено и подпухнало от морето, че германската полиция заяви, че не може да е сигурна кога е умрял Биел. Възможно било да е миналата седмица, веднага след като е посетил консулството, или по-късно. Германците проследиха куршумите от пистолета до оръжие, което Интерпол беше регистрирало на името на руски мафиот, който се помещаваше в Румъния. Това задейства всички звена: Германския федерален офис за защита на конституцията, известен като БфВ, и разузнавателните им колеги с непроизносимото име Bundesnachrichtendienst, или БНД, които оповестиха няколко часа по-късно, че притежателят на оръжието е работил с руския хакерски подземен свят, като са си комуникирали чрез сайта mazafaka.ru, чийто анонимен лидер бил известен като Корена. Групата се разпаднала на няколко неприятни отцепнически групички.
Морис беше заедно със Сандовал на брифинга, в който участваха БфВ и БНД. Тя се състоя в една лъскава нова сграда близо до центъра на града, в която се помещаваше Хамбургският държавен офис за защита на конституцията. Изражението на лицето на Джеймс беше каменно, докато германците обясняваха подробностите по случая, от време на време караше Сандовал да му превежда някои от медицинските термини, които не му бяха познати. Не зададе никакви въпроси, не предложи някакви коментари, нито пък издаде някаква емоция, докато се намираше в тази правителствена сграда.
Едва когато излязоха навън, Сандовал забеляза, че в очите на Морис гори пламък, който не беше виждала преди това. Мъжът клатеше глава, все едно не можеше да повярва на веригата от последствия, които обмисляше в главата си. Най- лошото нещо в човешкия живот беше, когато някой се опитваше да намери обяснение за злината, която се беше случила, и накрая осъзнаваше, че колкото и да е странно, самият той може би е причината за нея. Точно това осъзнаване беше изписано на лицето на Морис.
Сандовал не разговаря с него за случая, преди да се озоват обратно в консулството в ЗИС, както светът на тайните наричаше вездесъщото пространство, известно като „защитено информационно съоръжение“.
– Кой го е докопал? - попита Китън.
– Лошите момчета са знаели - отвърна бавно Морис. - Надушили са плъх. Очистили са го, преди да успеем да го спасим.
– Вината е моя - измърмори Сандовал повече на себе си, отколкото на него. От петък насам се обвиняваше за решението си да се подчини на правилото да не остават външни хора да пренощуват в комплекса. Беше прихванала болестта на ЦРУ да бъде прекалено внимателна.
– Не - отвърна Джеймс и заклати глава. - Грешиш. Не си можела да сториш нищо.
– Прав ли е бил? Следят ли комуникациите ни? - попита жената.
– Не мога да говоря за това - отвърна Морис, все още потресен от случилото се. - Ще започнем да действаме агресивно. Това е всичко, което мога да кажа.
*
* *
Когато се върнаха в консулството, Морис се обади на Уебър, за да му докладва. Когато по-младият мъж приключи, млъкна, прочисти гърлото си и заговори толкова монотонно, все едно четеше от сценарий.
– Предлагам ви оставката си, считано от днес - обяви Морис.
Уебър не отговори, така че Джеймс повтори отново.
– Не оправдах доверието ви. Провалих ви. Така че ви предлагам оставката си. - Мъжът направи кратка пауза, след което продължи отново: - Напускам... считано от момента, в който назовете наследника ми.
Уебър продължаваше да не отговаря. Размишляваше.
– Трябва да помисля - отвърна най-накрая той. - Заложих си главата на теб.
– Да, сър. - Гласът на Морис беше слаб и крехък, като лък, който е бил опънат прекалено много.