– Да, минерална, разбира се. Какво ли си мислех?
Хофман наля в една чаша от бутилка италианска минерална
вода, на етикета имаше уверения в качеството и от редица римски медицински специалисти. Подаде водата на Уебър с добре познатото си кимане на главата.
– Та какво те води насам едва след две седмици на новия пост да се видиш с чичо Сирил? Едва ли си се сблъскал с някой проблем. Ти си бъдещето на разузнаването. Президентът ми обясни това само преди няколко дни.
В гласа на Хофман се усещаше нотка на сарказъм. Той беше великодушен човек, но обичаше да комуникира с хората според неговите собствени правила, а Уебър не му дължеше нищо.
– Имам нужда от съвет - отвърна новият директор.
Сирил се наведе напред и коремът му, пристегнат под кафявата му жилетка, като че ли се облегна на ръба на масата за кафе.
– Целият съм в слух - обяви той.
– Хамбург изчезна. Предполагам си чул.
– Така е. Съжалявам за този млад швейцарец. Трябваше да се вслуша в съвета ни и да отиде в секретна квартира.
– Чудя се дали да уволня Джеймс Морис. Той ми предложи оставката си днес. Казах му, че първо искам да поговоря с някои хора.
Хофман удари с длан челото си.
– Боже мой, човече. Тук не ти е Япония. Хората не трябва да се намушкват с мечовете си, когато нещо се обърка. Не е било по вина на Морис, нали?
– Не точно. Както ти сам каза, посетителят е трябвало да остане на място, където щяхме да можем да го защитим. Но всичко се случи по време на смяната на Морис. Трябваше да знае къде се намират тези хакерски групи, твърдеше, че е вътре в тях. Така че частично вината е негова. Постоянно повтарям, откакто съм начело на агенцията, че тя има нужда от поемане на по-голяма отговорност за делата си. Ето го моя шанс да го докажа.
– Ето ти една мъдра дума... три думи всъщност: не го прави.
– Знаех си, че така ще ми кажеш. Но не е ли точно това проблемът с правителството? Никой никога не бива уволняван, когато нещо се обърка. Агенцията няма никакви граници. Би приела всичко. Искам да променя това.
– Като започнеш с Морис?
– Може би.
Хофман погледна над рамките на очилата си, веждите му бяха сбръчкани.
– Не го прави - повтори той. - Младият господин Морис може и да е нов кадър, но също така има здрави връзки.
– Как така?
– Белият дом го харесва. Най-вече Тимъти О’Кийф, съветникът по националната сигурност. Той смята, че Морис е от новата генерация. На брифингите е истинска фурия, както може би се досещаш и сам. Чувал съм, че когато говори по кибервъ- просите, в оперативната зала е толкова тихо, че можеш да чуеш и игла да падне.
– Морис съветва президента?
– Понякога. Той е доста трудолюбива пчеличка: раболепен е, харесва се на тълпата, всичко това.
– На мен ми изглежда срамежлив.
– Той е мистериозен момък, този Морис. Многолик образ е. Чувал съм, че чете много, че постоянно обмисля разни неща и се лута из архивите в търсене на това-онова. Има странни схващания. Малко конспиративни или нещо подобно.
– Кой казва така?
– Шпионите ми. Те са навсякъде.
Хофман се подсмихна на това си твърдение, че поддържа своя собствена информационна мрежа, за която Уебър беше сигурен, че наистина съществува.
– Имам още едно предложение - продължи Сирил. - Срещни се с О’Кийф, преди да направиш каквото и да било. Увери се, че сте на едно мнение. Морис ръководеше някои много деликатни операции. Не всички са в архивите на Рут Савин. Попитай Бийзли за тях. Ще бъдеш... как му викаха? Впечатлен. Той е доста креативен тип, младият Морис, независимо че се занимава с доста неща.
Уебър беше вътрешно удовлетворен да чуе тези признания за остроумието на Морис и за политическото му влияние. Това потвърждаваше първоначалния му инстинкт да му предостави големи отговорности, макар резултатите да не бяха такива, как- вито очакваше да бъдат.
– Ще се срещна с О’Кийф - каза Уебър. - Но имам още една молба. Какво да сторя, за да предпазя нашите комуникационни системи от онова, което се готви срещу нас? Не искам да паникьосвам хората в агенцията, но имаме нужда от външна помощ. Тъй като ти надзираваш АНС, си мислех, че те могат да ни помогнат.
– Правилния отговор ли искаш да чуеш или истинския?
– Истинския очевидно.
– Правилният отговор е „да“, разбира се, можем да се обадим на АНС и да пометем всичко. Да панираме децата и малките животни. Истинският отговор е „не“. Бъди внимателен. Действай дискретно, докато не разбереш за какво става въпрос.
Уебър кимна. Всичко това беше ново за него, но на мига осъзна, че Хофман е прав.
– Как да процедирам?
– Направи онова, което те посъветвах миналата седмица. Изчисти това-онова. Концентрирай се на вече известните течове в Германия и Швейцария. Не сядай на щика. Ще ти заема технически екип от мои служители, при положение че докладват на мен за всяка крачка, която направят, и всичко, което намерят. Как ти звучи това?