Тишина изпълваше помещението. Уебър не знаеше какво да очаква. Представяше си пого на концерт на „Мегадет“. Вместо това зрителите му бяха спокойни и се държаха уважително.
Греъм използва собствената си компания като пример. Когато започнал преди двадесет и пет години, напомни на децата в залата, интернет браузърът не съществувал, а онова, което днес се определя като Ай Ти, все още не било създадено. Било очевидно обаче, че хората ще започнат да комуникират повече и щяло да бъде грешка, ако правителството се опита да ограничи или контролира комуникациите... или да шпионира онова, което хората си казват един на друг. Благодарение на Бога правителството се оказало съобразително по него време. Позволило на технологиите да се преобразят и размножат по милиони начини, които никой не успял да предвиди. Уебър съумял да разшири бизнеса си, като правел очевидното, без да влага много мислене, създал част от тръбопровода, през който комуникациите да пътуват, каквито и да са те - купуваш спектър и честотна лента и оставяш другите хора да решат как да я използват.
Тогава, след 11 септември 2011, правителството из- глупяло, продължи с речта си Уебър. Разузнаването станало нервно и решило, че свободното информационно пространство е опасно и трябва да се контролира. Правителството нямало вина, цялата страна била изплашена. Но в своята свирепа самозащита то построило наблюдателен колос, който се опитвал да следи само опасните хора. За съжаление надзорът бил прекалено голям и бюрократичен. Започнал да изяжда свободното пространство, което новите технологии създали.
Аудиторията на Уебър го слушаше внимателно, дори и най-странните хлапета с най-заострените прически. Мъжът осъзна, че е така, когато повечето от тях спряха да гледат устройствата си и вдигнаха погледи към него.
- Не харесвах онова, което се случи - продължи милионерът. И тогава разказа историята, която повечето от тях знаеха, която всъщност беше истинската причина да дойдат да го слушат - как беше протестирал срещу заповедите за наблюдение на правителството, в началото тайно, а след това и със съдебен спор, който мина през няколко съдилища, а след това и чрез съвместна работа с членове на Конгреса, и най-накрая като отказа открито да се подчини на онова, което адвокатите му твърдяха, че са незаконни заповеди, и се осмели да каже на правителството да закрие проекта си по време, в което беше член на Борда на съветниците по въпросите на разузнаването. Сподели, че са можели да го уволнят от поста му и да сринат бизнеса му, но нямало да се откаже без бой. В края на краищата и те нямали намерение да го сторят.
Уебър погледна към Джеймс Морис, когато стигна до последната част от речта си относно разузнаването. Видя младия мъж да се усмихва и да кима. В очите му блестеше искра, устата му беше леко отворена. Подобна гледка можеше да се види понякога в църквата, когато вярващите биваха докосвани, или на концерт, когато публиката се изгубеше в потока от ноти.
- Опитах се да помогна на страната си по всеки законен начин - продължи Уебър. - Опитах се да помогна на ЦРУ, АНС и ФБР да си свършат работата. Служил съм в един от най-чувствителните надзорни бордове в правителството. Ще запазя тези тайни и ще кажа „да“утре, ако някой ме помоли да помогна с каквото мога. Но не бих направил нищо противоконституционно. Не мога да осъществявам бизнеса си в страна, която контролира информацията. Предпочитам да го закрия. Както знаете, ако следите новините, печелим тази битка. Мисля си, че хората са осъзнали, че сигурността и свободата не са във война една с друга... защото в Америка не можеш да имаш едното без другото.
Слушателите на DEF CON се влюбиха в речта. Хората се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат толкова силно, че Уебър се почувства неудобно. Когато приключи, един човек в костюм дойде при него и му даде визитката си. Каза, че работи за Тимъти ОКийф, съветника по национална сигурност. Също така сподели, че Уебър е изнесъл чудесна реч, която е облякла в думи онова, в което вярва президентът. Попита дали може да покаже видео от лекцията на колегите си в Белия дом и Греъм му каза „Разбира се“, все пак речта е за всеки, който би се заинтересувал. Човекът попита също така дали Уебър има желание да обядва с О’Кийф в скоро време, за да обсъдят как администрацията може да начертае нов път за разузнаването.