– Виж, приятелю, не ти отне дълго време, за да се забъркаш в неприятности, нали? - Тонът му беше кисел, като човек, който не е спал достатъчно.
– Съжалявам, Тим. Обещах ти ново начало в агенцията, но нещата са много сложни.
– И сега искаш разрешението ми, за да уволниш една важна личност само след две седмици на твоята позиция.
– Искам да взема правилното решение. Агенцията ми прилича на компания пред банкрут. Някой трябва да каже „не“.
– Ти цениш независимостта си, поне така чух. Не приемаш заповеди от никого. Такъв ти е стилът, нали?
– Предполагам - отвърна Греъм. Опитваше се да не звучи грубо.
– Но реалността, приятелю, е, че не си независим. Работиш за президента, което на практика означава, че работиш за мен.
Уебър вдигна ръка.
– Съжалявам, Тим, не дойдох тук, за да се караме. Просто исках съвета ти. Наясно съм, че работя за президента. Следвам заповедите му, докато са законни и уместни. Ако преценя, че не мога да се подчиня на някоя заповед, напускам, а ти си намираш някой друг. Просто е.
– Трябва да отбележа, че за човек, който тъкмо е приел работата, имаш неприятния навик да заплашваш, че ще напуснеш. Хофман ми каза, че си го сторил и преди седмица. Моля те, не го прави отново.
Уебър запази мълчание. Нямаше смисъл да спори. Намираше се в Белия дом. Служеше на президента. Изчака О’Кийф да продължи.
– Това, което трябва да разбереш - започна съветникът по националната сигурност, - е, че всяко нещо си има политическа страна. Ако Морис напусне ЦРУ това неизбежно ще стане обществено достояние. Хората ще започнат да питат защо е подал оставка. Тогава някои може да научат, че агент, с когото е трябвало да се срещне, е бил убит и президентът не е направил нищо по въпроса. Тогава всичко това ще стане мой проблем.
– Няма да го обявявам - отвърна Уебър. - Мисля, че Морис е под прикритие, така че вестниците не могат да обявят името му, поне не законно. Той ръководи Центъра за информационни операции, който е част от агенция, за която не говорим. Така че навярно всичко ще остане в тайна. Но какво значение има това? Ако се налага да го заменим, трябва да го сторим.
О’Кийф вдигна пръст.
– Моля те! Разбира се, че ще стане публично достояние. В кой век си мислиш, че живеем? Сенатът и комисиите по разузнаването ще научат още преди да е изтекъл денят и ще се обадят на теб и мен с въпроса защо не сме ги попитали. Тогава ще поискат да разберат какво е сторил Морис - къде е бил?
О’Кийф се зачерви отново. Не можеше да се контролира.
– Хамбург - отвърна Уебър.
– Да, комисиите ще питат какво е търсил в Хамбург. Кой е бил убит там и наистина ли е имал намерение да дезертира, за Бога? И докато сме на темата, какво е търсил въобще Морис там? Какви са тези информационни операции, които Белият дом не е сметнал да разкрие? Съжалявам, сенаторе, съжалявам, госпожо конгресмен. Май трябваше да ви уведомим за тези действия, преди да се прецакаме. Опа.
О’Кийф продължи да размахва пръста си. Опитваше се да се успокои, но не успяваше особено.
– След това ще последват разследване и изслушване, и изтичане във вестниците, и публично изявление, и след това... е, заеби, просто застреляй кучето. И това няма да е твой проблем, Уебър, о, не, ти току-що прие работата. Приятелите ти в пресата ще те обявят за герой, няма спор. Не, проблемът ще е мой.
Греъм се опита да възрази. Той не искаше да изгони Морис на всяка цена. Просто търсеше съвет. Но О’Кийф искаше да предаде посланието си.
– И след това ще стане проблем на президента. Някой задник ще изкрещи въпроса по времето на някоя визита на, знам ли, президента на Еквадор и нашият президент ще трябва да отговори. Това ще е поредният знак за неспособността на Белия дом да се справи с безпорядъка и незаконността в ЦРУ, докато ти, без съмнение, ще се измъкнеш като съобщиш на приятелите ти, че всичко това е въпрос за поемане на отговорност и добро управление, а ние ще изядем лайната. Това добра идея ли е, питаш ме ти. Не, благодаря.
След като изпусна парата, лицето на О’Кийф се върна към нормалното си изражение.
– Не се опитвам да се измъкна от нищо - заяви Уебър с нисък глас. - Не действам така.
– Какво облекчение - отвърна съветникът.
Последва тишина, докато двамата мъже се гледаха намръщено един друг.
– Лайната не летят нагоре, Греъм.
– В ЦРУ го правят - отговори Уебър.
– Проблемът си е твой. И още нещо: не сме напълно беззащитни тук. Ако започнеш да обясняваш наляво и надясно, че уволнението на Морис е нещо хубаво за наша сметка, ще се наложи да отвърнем.
– По какъв начин ще го сторите? - изрече натъртено всяка дума Уебър.