– Сядай, Джеймс - каза Пийбоди. - Да ти донеса ли нещо за пиене?
– Чай, моля - отвърна гостът. Изглеждаше сдържан и прилежен този следобед, като младеж, който е дошъл на гости на дядо си. Единствените следи от стрес бяха дълбоките кръгове под очите му и пламъкът в тях, който беше станал червен.
Пийбоди напусна стаята, за да донесе чая. Мъжът носеше износено сако от туид, закупено преди доста време от „Джей Прес“ в Ню Хейвън, кафяви панталони, малко торбести в коленете, и официални обувки, едната от които беше развързана. Костенуркови очила за четене бяха поставени ниско на носа му.
Морис разгледа сутрешния вестник, който беше оставен на масата за закуска и брой на „Американ Хисторикъл Ревю“ на бюфета. Списанието беше отворено на една статия: „Внезапна държавност: микродинамика на междуобщностните отношения в Босна и Херцеговина след Втората световна война“. Джеймс се зачете в нея за известно време, но бързо захвърли изданието настрани.
Пийбоди се върна след минута, в ръце носеше сребърен поднос с чайник и две чаши, както и чиния масленки. Морис си наля чаша чай и си взе една от сладките бисквити.
– Тъкмо се върнах от Германия - обясни той. Погледът му беше фокусиран някъде между прозореца и дърветата отвън. - Скоро пак ще заминавам в чужбина.
– Това е чудесно - заяви Пийбоди. - Знам, че не трябва да те питам какво си правил там.
– Нека просто приемем, че съм вдигал завесата на нова пиеса.
Историкът повдигна вежди, все едно искаше да каже: Аха! Коментарът на Морис му беше напомнил за нещо интересно.
– Вдигнал завесата! Трябва да те предупредя, господин Морис, че това предполага метафорична илюзия за контрол.
Джеймс намести очилата върху носа си и се наведе над възрастния мъж.
– Как така, господин Пийбоди? Не разбирам.
– Пиесата „се разгръща неизбежно, щом завесата е вдигната“. Цитирам граф Метерних49 от един пасаж, който моят някогашен надзорник по време на докторантурата ми, доктор Хенри А., често използваше. Останалото го знаеш и сам. Идеята на Метерних е била, че сценарият вече е написан. Оттам следва, цитирам: „Основата на проблема... лежи във въпроса дали завесата трябва да бъде вдигната въобще.“ Точно това е разковничето: не е трябвало да вдигаш завесата, Джеймс, но вече си го сторил и сега всичко протича, както е написано по сценарий.
– Написано от кого?
– Не знам - отвърна Пийбоди. - Аз съм член на епископалната църква.
Това бяха пълни глупости, но Морис търсеше отговор. Очите му, колкото и да бяха обрамчени от умората, засветиха.
– Сериозно, понякога се питам кой пише сценария, нямам предвид в основата си, а в агенцията. Казаха ми, че ти знаеш истинската история. „Тайната история“, така я нарече една приятелка. Искам да науча истината. Затова съм тук.
Очите на Пийбоди се разшириха. Тънка усмивка се разходи по устните му. Все едно беше чакал точно някой като Морис да дойде в бърлогата му.
– Рамона каза, че ще те харесам, и наистина вече те харесвам.
Джеймс премига невярващо за момент при споменаването на името и. Тя беше най-голямата тайна, която знаеше.
– Радвам се. Трябва да разбера агенцията; не „какво“, а „защо“.
– О, да, мога да ти разкажа някои неща; доста неща всъщност. Те ще те изненадат, ако не си ги чувал досега. Ще те накарат да поставиш под въпрос институцията, за която в момента работиш.
– Задавам въпроси от деня, в който започнах работа там. Искам отговори.
Пийбоди се разкикоти. Посетителят му беше доста нетърпелив.
– Добре, нека взема някои книги, за да мога да подкрепя тези тайни подобаващо.
Пийбоди отиде до кабинета си и се върна с няколко тома, чиито страници бяха маркирани с жълти листчета. Единият представляваше дебела книга, около шестстотин страници, и носеше скучното заглавие „Донован и ЦРУ“. Едно от по- тънките издания беше озаглавено „Дивия Бил и Безстрашния“. И двете книги бяха написани от човек на име Томас Ф. Трой.
– Не са точно четиво преди лягане - обясни Пийбоди. - Но по свой особен начин са увлекателни. Господин Трой беше мой колега от агенцията, ако се чудиш кой е той. Голямата книга беше създадена първоначално като секретна литература, но беше разсекретена преди няколко години. Трой написа втората книга, след като се пенсионира. Поради причини, които съвсем скоро ще разбереш, агенцията не им обърна никакво внимание.