– Защо да го правят? Щом са разсекретени истории, на кого му пука?
– Не е така, млади приятелю, защото за внимателния читател би било интересно предположението, че ЦРУ е създадено от друга разузнавателна служба, наречена Секретна разузнавателна служба на Великобритания, или иначе казано МИ6.
Морис се облегна назад в стола си. Не знаеше какво да очаква от Пийбоди, но определено не беше нещо подобно.
– Това е невероятно - каза той.
– Така е. Ще се опитам да обясня произхода на агенцията, така да се каже.
Пийбоди отвори дебелата книга на страница 417 и я бутна върху масата към Морис.
– Ето - каза той. - Прочети това.
Беше писмо, датиращо от 26 април 1941, от Уилям Дж. До- нован до Франк Нокс50, секретар на военноморския флот и един от най-приближените хора на президента Франклин Рузвелт.
– Чети на глас, моля.
Морис разгледа първите няколко реда от писмото и зачете:
Скъпи Франк,
Във връзка с твоето предложение накратко ще ти обясня средствата, чрез които британското правителство събира информация в другите страни.
Моля те да ги вземеш под внимание. Разузнавателните операции не трябва да се контролират от правителството. Разузнаването е едно от най-важните средства за национална отбрана. Като такова то трябва да се оглавява от някой, избран от президента, който да бъде пряко отговорен към него и към никой друг. Трябва да се създаде фонд специално за нуждите на чуждестранните разследвания, а разходите по него да бъдат тайни и изготвени по преценка на президента...
Пийбоди дръпна книгата.
– Предполагам се сещаш какви са били последствията. Това е малко повече от седем месеца преди Пърл Харбър. Човекът на ФДР51 накарал Донован да проучи как британците ръководят тяхната разузнавателна служба и Донован докладва британската система на американците, за да могат те... е, нека просто кажем... да я копират.
Искам обаче да ти напомня, че това не е официалната версия - продължи Пийбоди. - Официалната версия е, че Донован създава ЦРУ чрез своята идея за независима разузнавателна организация. Алън Дълес описва ЦРУ като, цитирам: „Мечтата на Бил Донован“.
– Официалната версия е лъжа - осъзна Морис.
– Точно така. Когато са се водили дискусии за публично разкриване на всичко през 80-те години на миналия век, главният инспектор на ЦРУ Лиман Къркпатрик, оспорил, че информацията ще бъде „изключително спорна“ и „шокираща“. Тук отново съм задължен на ерудицията на моя приятел Трой.
– Искаш да кажеш, че британците са написали операционната система. Казано на нашия жаргон, те притежават фърму- ера.
– Казано на всеки език, е така. Била е контролирана операция.
Пийбоди започна да разгръща страниците, докато не откри друг жълт маркер.
– Ще ти покажа още нещо. От един меморандум от 27 юни 1941. Темата е подходящата организация на Координатора на
информация, служба, която предшества Управлението на стратегическите служби.
Историкът отвори на подчертаните пасажи.
– Забележи кой е авторът, моля. Командир Иън Флеминг, човекът, който написа романите за Джеймс Бонд. Както виждаш, той споменава всичките нива: централно управление, началник-щаб, чуждестранни клонове, офицери за свръзка. Всичко тук е по модел на СРС. Нашият приятел Трой намерил бележка от него за „моя меморандум до Бил как да създаде американските тайни служби“ и го нарича „крайъгълния камък за бъдещето на УСС“.
Има и още, приятелю. Британците били доста доволни от себе си, както и сам можеш да си представиш. Кабинетът на Чърчил облизвал пържолите си, също като краля лъв, който току-що е погълнал невинно и объркано агне.
Пийбоди взе по-малката книга, „Дивия Бил и Безстрашния“, и започна да разгръща страниците, докато не намери онова, което търсеше.
– Ето какво е знаел самият Чърчил, черно на бяло, според неговия кабинет. Това е писмо от 18 септември 1941, написано от сър Дезмънд Мортън от кабинета на премиера до полковник Е. А. Старк. Моля да го прочетеш.
– На глас?
Пийбоди кимна. Морис намести очилата си и започна да чете:
Поредният изключително секретен факт, с който премиерът е запознат... е, че американската сигурност се управлява - по молба на президента - от британците. За тази цел британски офицер се намира във Вашингтон заедно с Едгар Хувър и генерал Бил Донован и докладва на президента. От съществена важност е този факт да остане в тайна поради свирепия скандал, който би предизвикал сред изолационистите.