– Ето това е - констатира Пийбоди. - Не може да е по-ясно. Те са скритата ръка. Разбира се, че притежават ЦРУ Те са го създали! Прочети историята, господин Морис. Всичко е там.
Джеймс се огледа наоколо, като че ли се страхуваше, че някой ги подслушва. Бяха само двамата - двама служители на агенцията, които водеха разговор.
– Защо ми казваш всичко това? - попита младият мъж.
– Защото трябва да знаеш. Трябва да разбереш защо нашата агенция е такава заплаха за американците. Търся отговора през целия си живот, но той е толкова очевиден веднъж когато стигнеш до него. ЦРУ е чуждестранен имплант. Било е създадено тайно от друго правителство. Било е тайна операция. Това е един пъзел, който ми отне години, за да го наредя, и искам да го разбереш. Всички трябва да разберем.
– Кои сме тези „ние“? - попита Морис тихо.
– Всички съмишленици. Американски патриоти. Хора, които вярват в свободата. Познаваш една от нас, нашата скъпа Рамона. Но има още много други, невидими. Всички гледаме към теб, сър.
– Защо аз? Един обикновен компютърджия.
– Защото можеш да направиш нещо по въпроса. Можеш да разгласиш чудовищната тайна история, която ти разказах. Разполагаш с ресурсите и с властта да го сториш. Можеш да удариш така, както никой друг. Това е твоят момент, ако имаш куража да го сграбчиш.
Морис се изправи, все едно щеше да си ходи. Пийбоди го изгледа с лукавия си поглед и поклати глава. В този момент младият мъж осъзна, че онова, което Рамона Кайл му беше казала, е истина. Трябваше да продължи напред. Не можеше да се откаже, щом вече веднъж беше тръгнал по този път. Морис седна отново в стола срещу домакина си.
– Какво искаш да направя? - попита той.
Пийбоди кимна. Тънката му усмивка се завърна.
– Някога чувал ли си за Банката за международни разпла- щания52? - попита той.
– Малко - отвърна младият мъж. - Намира се в Швейцария. В Базел, нали? Представлява един вид централна банка за централните банки.
– Точно така - съгласи се историкът. - Но ако погледнем по-надълбоко, тя е един от крайъгълните камъни на англо-американския план за следвоенния свят. Изненадващ е фактът, че ФДР е искал да унищожи БМР през 1944, защото е имала някакъв неприятен бизнес с нацистите. Британците обаче не искали и да чуят за това. Те настояли да остане. Тя била символ на следимперския ред, на англо-американския кондоминиум, който щял да ръководи света на финансите, като управлява авоарите на всяка централна банка. Така че банката останала в Базел, безмълвен, дискретен, но непоклатим символ на постоянния ред на нещата.
– Какво искаш да направя относно БМР?
Пийбоди се усмихна отново, доста по-широко този път, почти от ухо до ухо. Заговори с вулгарност, която не беше характерна за неговата възраст, но подчерта неговия аристократичен бунт.
– Искаме да я удариш, момчето ми. Искаме да и хакнеш задника така, че електронните и очи да станат кафяви.
*
* *
Морис се върна на работа в Центъра за информационни операции на следващата сутрин. Спа неспокойно, но излезе рано в предградията на Вирджиния в своя приус. Затвори се в подобния на гробница офис, който се намираше в края на операционната зала, както винаги правеше, когато беше във Вашингтон. Ариел Вайс намина, за да го запознае набързо със случилото се по време на отсъствието му и да вземат решения за някои належащи служебни въпроси.
Следобеда Морис посети централата по молба на директора. За първи път щеше да разговаря лично с Греъм Уебър, откакто се върна от Германия. Беше се облякъл малко по- официално от обикновено, в риза с яка и спортно сако. Ако носеше и вратовръзка, щеше да прилича на някой професор по компютърни науки, който отива на среща с декана. Морис беше нервен, чудеше се дали директорът щеше да го уволни. Това щеше да усложни нещата.
Уебър го посрещна във всекидневната си, под портрета на неумолимия Ричард Хелмс, чийто профил го правеше да изглежда като някой от последните римски императори. Веднага бяха донесени чай и бисквити, които като че ли бяха основната храна в разузнавателната служба.
– Изглеждаш изморен - отбеляза Уебър.
– Работих доста усърдно - отвърна Морис. - Стресът беше прекалено голям при германския случай. Но имам доста отпуска. Може би ще изляза за седмица. Първо обаче ми предстои малко работа в чужбина.
– Не си от полза за никого, ако си изтощен.
– Да, сър. - Джеймс намести очилата си.
– Мислех си за случилото се в Хамбург - започна Греъм. - Също така говорих с някои хора.
Младият мъж се напрегна.
– Оценявам смелостта ти да ми предложиш оставката си, но няма да я приема. Смъртта на това хлапе не беше по твоя вина, а и се нуждая от теб за това, което предстои. Ти си единственият, който наистина разбира тези системи. Другите само претендират, но не ги разбират.